В „Хеликон” вече е седмото ѝ издание
Романът на Алек Попов излиза за първи път през 2001-а с логото на „Звездан”. Тогава авторът е на 35. Едно от изданията на „Сиела” пък няколко години по-късно включва и диск с радиопиеса по книгата.
Факт е, че в началото единствено самият Алек Попов вярва в успеха на написаното. Донякъде конюктурата у нас спомага романът да бъде четен и препрочитан. В масов хит се превръща и след филмирането му през 2010-а под режисурата на Димитър Митовски.
Сега седмото издание е с корица от Дамян Дамянов, шрифтът по която силно напомня и за филма. Предишното пък използваше точно плаката на продукцията. Промени има и в текста, без авторът да уточнява какви точно са те.
Романът едва ли е и изгубил и от злободневността си – и ни пренася на територията на българската дипломатическа мисия в Лондон, където действията са чисто балкански, но вместо дебелашко, чувството за хумор е леко и елегантно. Точно това прави „Мисия Лондон” майсторска и задължителна за прочит.
Парадоксално обаче не „Мисия Лондон”, а сборникът с разкази „Ниво за напреднали” кара критиката да забележи писателя. Точно за него Алек Попов получава първата си сериозна награда – „Хеликон” през 2002-а.