Лира Литературно-рекламна Агенция
Доц. д-р Милена Цветкова, Софийски университет
Проф. д.ф.н. Мария Младенова – световноизвестен български учен по книгознание, библиотекознание и библиография, ни напусна на 21 юни 2020 г.
Родена е през 1945 г. в София. Завършила е Държавния библиотекарски институт (1965) и българска филология и педагогика в Софийския университет (1971). От 1977 г. е преподавател в ДБИ и във всичките му трансформации до УниБИТ в продължение на 37 години. Била е заместник-директор на ДБИ и ръководител на катедра „Библиотекознание“. Тя е и първият декан на Факултета по библиология, информационни системи и обществени комуникации в УниБИТ (2004–2008). През 1992 г. е съинициатор за откриването на специалността „Библиотекознание, библиография и научна информация“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.
И в двата университета преподава дисциплините библиотекознание, история на библиотеките, библиотечни фондове, каталогизация и класификация на книгите и документите и др.
Започва да твори наука на 29-годишна възраст, докато работи в библиотеката на Института по пневмология и фтизиатрия към Медицинска академия. В края на живота си остави над 450 публикации, сред които книги, учебници, статии, рецензии и др.
Емблематичен автор е в трите български научни списания в полето на библиотекознанието и книгознанието – „Библиотекар“, „Библиотека“ и „ББИА онлайн“. На последното списание е главен редактор до смъртта си.
През октомври 2015 г. по случай 70-ия ѝ рожден ден УниБИТ организира впечатляващо тържество за цялата библиотечно-библиографска и книговедска гилдия на България и ѝ подари биобиблиографска книга (Мария Младенова – Биобиблиография. http://bgbookhistory.blogspot.bg/2015/10/blog-post_22.html). Тази книга беше първата биобиблиография на специалист в 70-годишната история на единственото библиотековедско-книговедско висше училище в България.
Проф. Мария Младенова е един от най-мащабно присъстващите български библиотековеди и книговеди в световните библиотеки. По данни от 2016 г. 59 библиотеки по света притежаваха 13 книги на Мария Младенова в общо 111 екземпляра.
Ако днес можехме да попитаме самата Мария Младенова с кое от „децата си“ се гордее най-много, ще чуем: с биобиблиографията на Йордан Радичков (издадена през 2004 г.). Може би защото тогава градусът на удовлетворението от добре свършена работа беше най-висок, след предупрежденията на литературоведите, че Радичков е най-трудният за библиографиране български писател. Или защото правенето на библиография-персоналия е най-мъчната алтруистична дейност: не работиш за своето, а за името на другия. А при Радичков съвсем не беше достатъчно да го познаваш. Само тя знаеше къде е скрито знанието за него и само тя не пожали енергията си да го пресътвори в дар за другите. Или защото тогава за пръв път почувства библиографската дейност като престиж. Факт е, че за пръв път в България бизнесът в лицето фирмата „Монбат“ на братя Бобокови, инвестира в библиографска книга. Или заради некуртоазната възхита на знаменития италиански преводач Джузепе Дел`Агата, който, с луксозния том в ръце, възкликна: „Това не е справочник, а система, в която за пръв път ще мога да кръстосам моите преводи с чешки и френски, които знам, и с други, които не съм и подозирал, че съществуват.” Какъвто и да беше личният ù възглед за стойността на създадената от нея „Йордан Радичков 1929-2004: Биобиблиография“, факт е, че това е най-разпространената нейна книга сред библиотеките по света.
Важно е да припомним какво създаде, установи и популяризира за пръв път проф. Мария Младенова.
Тя първа популяризира у нас класици на световното библиотекознание като Пол Отле, Чарлз Еми Кътър, Чарлз Еми Кътър, Антонио Паници, Шиали Р. Ранганатан, Габриел Ноде.
Първа запозна българските читатели с корифеите на руската наука за библиотеките акад. Юрий Столяров и проф. Едуард Сукиасян.
Първа осветли историческата функция на първите български библиотековедки – Мара Тодорова и Маргарита Димчевска.
Първа обяви името на плевенчанина Ячо Хлебаров като световнопризнат български библиотековед.
Именно тя въведе в академичното образование 4 нови научни дисциплини – първия в България лекционен курс по „Сравнително библиотекознание“ (1999 г.), първия в България лекционен курс по „Библиотечна етика“ (2000 г.), първия в България лекционен курс по „Библиотечна конфликтология“ (2006 г.) и първия в България лекционен курс по „Библиофилство“ (2003 г.).
Именно тя е автор на първия у нас „Етичен кодекс на библиотекарите“, приет на конгреса на СБИР на 6 юни 2002 г.
Автор е на първата христоматия по история на библиотеките в България („История на библиотеките в България от Средновековието до средата на 40-те години на XX век“).
Автор е и на първото изследване за науката за библиотеките в България (дисертационния й труд „Библиотекознанието в България от 1878 до 1944 г.“).
Тя е една от първите и научно коректни изследователка на личните библиотеки, на библиофилството, на етиката и професиограмата на библиотекаря.
Световната ѝ известност до последния ѝ дъх се доказва от непрестанните комуникации с световни имена в библиотекознанието, библиографията и книгознанието като акад. Юрий Столяров – президент на Международната академия по информатизация и секретар на отделението по библиотекознание към Руската академия на науките, проф. Едуард Сукиасян – заместник директор на Руската държавна библиотека (РДБ) в Москва, проф. Марина Колесникова – ръководител на катедра „Библиотекознание и теория на четенето“ в Държавния институт за култура в Санкт Петербург (СПбГИК), проф. Гордана Стокич от Катедрата по библиотекознание в Белградския университет.
Руският специалист по социални комуникации и библиология проф. А. В. Соколов в своята монография „Руските библиотеки в информационното общество” (2012) нарича Мария Младенова водещ популяризатор на българския опит в чужбина.
С тези чуждестранни учени проф. Младенова поддържаше до последно творческа кореспонденция, която един ден заслужава да бъде публикувана.
Проф. Мария Младенова беше боец на много широк фронт на науката и образованието. Но малцина са чували, че тя е истински воин (буквално). Носител е на медал „За заслуги към армията“, връчен ù от Генералния щаб на Българската народна армия през 1989 г., за лекторския ù принос в семинари и курсове за библиотекари от системата на армейските библиотеки.
Беше боец срещу нехуманността и моралната нечистоплътност. Всеки днешен специалист, приет в школата на проф. Младенова, може да свидетелства с каква безрезервна и същевременно деликатна аргументация разобличаваше претенциозната посредственост, рецидивите на тоталитарни навици, научните и академичните спекулации.
Проф. Мария Младенова беше всеизвестна като алчен читател в Националната библиотека и страстен купувач в книжарниците, откъдето тръгваше към дома си с килограми новозакупени книги. Но малцина я познават като дарител–алтруист, щом става дума за четене.
През 1998 г. организира набавянето на 10 000 тома, за да постави основата на училищната библиотека в новопостроеното 199-то софийско училище „Св. Йоан Богослов“ в кв. Левски-Г.
В помощ на студенти, учени и всички читатели проф. Младенова дигитализира десетки свои печатни публикации и ги дари за свободен достъп чрез сайта на Регионалната библиотека във В. Търново (http://libraryvt.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4%D1%84%D0%BD-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8.html)
В момента на сайта на централната библиотека на БАН читателите от цял свят имат свободен достъп до дарените от нея копия на 8 от авторските ѝ книги (http://old.cl.bas.bg/informacionni-uslugi/on-lain-bio-bibliografii).
Последните мащабни трудове, които тази достолепна българка изработи за българските читатели, са книгата „Йордан Радичков в спомени на съвременници“ (2020, изд. Изток-Запад) и все още неиздадените събрани съчинения на Йордан Радичков, чийто предговор стои в ръкопис и в този момент на бюрото ѝ.
Поклонението пред проф. д.ф.н. Мария Младенова ще се състои на 25 юни 2020 г. (четвъртък) от 13 ч. в ритуалната зала на гробищен парк Малашевци, гр. София.