Начало / Автори / Творческите привички на известни писатели

Творческите привички на известни писатели

Вдъхновението мнозина от тях търсят в странни неща

648068281

Разбира се, всеки има своята тайна как да покани музата на рамото си – та да започне тя сладко да декламира и да се роди някоя велика творба. Всеки писател си има система за продуктивна работа, защото наред с вдъхновение, писането се явява и занаят. Важи с пълна сила за наши дни, но и големите майстори от прежни епохи са притежавали своите малки заклинания, та да им вървят думите по вода. Някои от тях сега ни карат да се разсмеем, а други – да се замислим. Може да ги приемем за слабости или пък за оная прашинка, натежала на везните, че да се родят любимите ни книги. Ето кратка разходка из творческите привички на големи писатели.

Пушкин обичал да драска по листите – насред заврънтулките лека-полека се раждало поредното му стихотворение. Тонуса си основоположникът на руския реализъм повдигал с пиене на… лимонада. Решал ли да работи вечер, прислужникът си знаел, че трябва да остави на бюрото цяла кана.

Балзак също обичал нощното писане, но се подкрепял с класическа напитка – кафе. Известно е, че ръкописите в архива му са покрити с отпечатъци именно от кафени чаши. Само че прекаляването с кофеина водело до съвсем нездравословни навици – понякога един от създателите на романа пишел по две денонощия, без да се откъсва от работата.

Шилер обаче вече ни кара леко да свъсим вежди – германският поет се вдъхновявал за своите стихове от миризма на загнили ябълки. Това правело лошо впечатление и на един от добрите му приятели, Гьоте, който се оплаквал, когато го посещавал.

Виктор Юго също имал странен метод за работа – карал прислугата да скрие всичките му дрехи и така се спасявал от изкушението да излезе на разходка. Сядал и… подхващал някой от многобройните си романи.

Хенрих Ибсен пък използвал метода на приятелската надпревара… макар че можем да употребим и по-силни думи. Бащата на съвременната драма, както го наричат, поставял на бюрото си портрет на своя личен съперник в литературата – Аугуст Стриндберг. Когато приятели го питали защо, Ибсен нервно отговарял: „Не мога да напиша и ред, ако в мен не е втренчен този безумен поглед.

1

Чарлз Дикенс е известен с романите си, правещи вертикален разрез на Викторианската епоха. За да е близо до случващото се в родната му Англия, той посещавал моргата. И там размишлявал върху тленността на битието ни. На всяка написана страница пък отпивал гореща вода, което от гледна точка на сегашните норми за здравословен живот, е напълно подходящ начин да прогониш умората.

Труман Капоти наричал себе си „хоризонтален писател. Имал всъщност предвид факта, че пишел в легнало положение с молив, без да признава пишещите машини, които вече били набрали популярност по негово време. Именно така, лежешком, създал и един от най-известните си романи – „Закуска в „Тифани”.

Ърнест Хемингуей имал норматив – 500 думи на ден. Ставал рано, за да изпълни нормата, преди да е напекло здраво. Обичал да пише в тишина и покой. Носят се легенди за пристрастията му към алкохола, но също така се твърди, че никога не си позволявал да пише в нетрезво състояние.

2

Владимир Набоков имал много интересна система от картички, чрез които подреждал отделните сцени в романите си. Това му позволявало да експериментира с поредността на главите, преди да създаде окончателния вариант на една или друга книга. Казват, че за романа „Ада или страст” бил създал над 2000 такива картички.

Стивън Кинг също се е спрял на определен брой страници – в неговия случай са 10. Кралят на ужасите ги пише без да почива на обяд или пък в неделя. Именно тази привичка го превръща и в най-плодотворния съвременен писател в САЩ.

По материали от „Книжен континент”: Краси Проданов

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

193053_b

Очите ни трудно се насищат на хубава България

„101 отбивки” предлага 101 начина да я видим различно Заглавието стана хит и направо запазена …