Лира Литературно-рекламна Агенция
Роман на Роберт Менасе е единственият, който ѝ е посветен
За външния наблюдател институциите на Европейския съюз и тяхната сложност трудно биха били привлекателни, а гражданите все по-рядко разбират ползите от решенията, взети в Брюксел. Хората свързват Съюза с тромавата бюрокрация, мастодонтските сгради, недотам ясната комуникация и постоянното бълване на сложни термини, които си пробиват път в медиите.
Работата и политиките на Съюза често са обект на академични трудове, но въпреки своята 70-годишна история, Европейският съюз не присъства в изкуствата. Малкото художествени творби, посветени на организацията, се броят на пръстите на едната ръка и най-често осмиват еврочиновниците и тяхната работа.
Единственият роман, посветен на брюкселската бюрокрация, който представя „кухнята“ на европейската столица, е сатиричното произведение „Столицата“ на австрийския писател Роберт Менасе (изд. Леге-Артис, превод Ана Димова, 448 стр.). С фино чувство за хумор Менасе обрисува типични персонажи и топоси в Брюксeл и иронизира създаването на „евроезика“ и измислените, нищо не означаващи термини, с които си служи администрацията.
Героите в романа са служители в Европейката комисия, лобисти и учени. Бюрократите търсят идея, която да подобри общественото мнение за Европейската комисия, и планират „специален проект“, за да отбележат 50-годишнината от създаването й. В историята многократно са появяват и прасета. Те са се превърнали в метафора за функционирането на институциите и са алюзия към европейската политика за отглеждане на свине и за това как всяка държава членка самостоятелно се опитва да договори търговски сделки с Китай за продажба на свински уши на едро.
Културата е дирекция без никакво значение. Тя няма бюджет, няма тежест в рамките на ЕС, няма власт, няма влияние (Роберт Менасе)
Когато Менасе събира материали за книгата, той моли за среща в дирекцията по културата и образованието и единствено там се отнасят с насмешка към неговото намерение да напише роман за столицата на Европа. Малкото възмездие на Менасе е една от героините на романа, чийто прототип е именно тази служителка, отнесла се подигравателно към работата му. По думите на самия автор, дирекцията по култура и образование е тази, за която никой не иска да работи. „Културата е дирекция без никакво значение. Тя няма бюджет, няма тежест в рамките на ЕС, няма сила, няма влияние„, пише той.
Романът може да бъде прочетен и като кулинарен пътеводител на Брюксел, защото много често героите са описани докато се хранят или коментират популярни за Брюксел ястия – като наденичките стумп, рибената супа ватерзой, миди с пържени картофи, или пият черешова бира.
Десетки са произведенията, посветени на Белия дом, а неговите обитатели често са супергерои, които спасяват света. Евроинституциите явно са по-малко секси и на тях няма посветени нито суперпродукции, нито бестселъри. За повечето хора брюкселската бюрокрация е труден за сглобяване пъзел. А малкото съществуващи сатирични творби, посветени на институциите на ЕС и тяхната работа, им придават човешко лице и ги доближат до хората точно когото Европа има нужда от свой собствен наратив.
