Лира Литературно-рекламна Агенция
Сега е точният момент да разтворим някои книги
Има заглавия, които четем веднъж в живота – и други, към които се връщаме непрекъснато. Общото между двата типа книги е всъщност, че се нуждаем от подтик да ги свалим от рафта или пък просто да си ги поръчаме. А този импулс може да бъде какъв ли не – от разцъфналите дървета през плахите любовни трепети в сърцето, та до подръпването на най-чувствителните струни в душата ни заради начина, по който приемаме света.
Интересно е и друго – и запалените читатели добре го знаят… Прочетената книга внезапно отваря хоризонта пред нас и веднага чувстваме нужда да прочетем и нещо друго, да продължим напред към нови смисли и усещания.
А пролетта май е идеален момент за един такъв маратон. За пътуване в книгите, което може да остане в нас за цял живот. Май и обстоятелствата са благоприятни. Защото хубавите книги ни очакват. За Голямото пролетно четене до 17 май от „Хеликон” обещават и отстъпка. Но към кой литературен свят да поемем?
Спирка първа: „Лолита”
Романът на Набоков е едновременно упояващ и отрезвяващ. Прекрасен е за онези, които експериментират смело с живота. Роденият в Санкт Петербург писател го пише на английски, но първата публикация е преди 65 години в Париж. Предизвиква много спорни реакции, но всички признават, че се е родило нещо, което променя литературата. И режисьорът Кубрик го увековечава с екранизацията, в която Сю Лион изиграва ролята на самата „Лолита”.
Спирка втора: „Яж, моли се и обичай”
Животът е такъв, че след всяка безпощадна страница ни се иска да изпишем нежна и лирична. Затова и „Яж, моли се и обичай” е естествено продължение на нашата експедиция с книга в ръка. Самата Елизабет Гилбърт е прекрасен пример за човек, който полага неимоверно много усилия, че да преодолее спънките в живота. В търсене на личната си свобода тя достига до екзотични страни и смели прозрения. Личи си, че „Яж, моли се и обичай” – макар и роман, е книга изстрадана. И всъщност именно затова толкова се харесва.
Спирка трета: „Кафка на плажа”
Една от така наречените модерни класики, „Кафка на плажа” е най-точното описание на таланта на своя автор, Харуки Мураками. „Ню Йорк Таймс” специално го включва сред десетте най-хубави книги на 2005-а, но много по-важно е как ви говори романът лично на вас! Пъстрата смесица от стилове и усещания създава книга, която е почти какафонична, но всъщност стремежът на писателя е в крайна сметка в нас да зазвучи музика заради прочетеното. Пролетта ще отвори докрай сетивата ни, че да я чуем.
Спирка четвърта: „Сестри Палавееви в бурята на историята”
Много важно беше да добавим и нещо българско в нашата пролетна купчинка за четене. А след Мураками някак естествено дойде идеята това да е точно Алек Попов. Защото неговото писане по правило не търпи дистанция между книгата и читателя. Вживяваш се, смееш се или пък се възмущаваш – просто връзката е жива. „Сестри Палавееви в бурята на историята” е чудесно потвърждение за всичко това, още повече че получи и награда „Хеликон”, когато излезе през 2013-а. Писателят използва създадената митологема покрай настъпването на комунизма, за да изрисува като в мандала собствените ни абсурди и всекидневие.
Спирка пета: „Мостът на Клей”
Споменем ли Маркъс Зюсак, веднага се сещаме за „Крадецът на книги”, най-известният му роман, но сега ви предлагаме малко по-различен подход. „Мостът на Клей” всъщност е истински важната книга за самия автор. Посвещава ѝ повече от десетилетие от живота си, като междувременно написва и „Крадецът на книги”. Сам казва, че може всъщност да продължи работата върху нея цял живот, преследвайки голямата цел – книгата да има сърце. Защото това е точно книга, в която любовта е главен герой… и объркаността, с която я проявяваме. Романът е търсене на същността дори в грубите неща, отгатване на механизмите, които свързват всичко и го превръщат в живот.
Пет е идеална цифра за пролетно предизвикателство – толкова книги за четене са максимумът за мнозина от нас; добавяме обаче и още едно ниво, още две, защото седмицата винаги е на щастие – пък и апетитът расте с… книгите
Спирка шеста: „Евангелието на Луцифер”
Ето нещо за четене на висока скорост. Трилърите, които трупат обстоятелства и динамика, са чудесни да проверим способността си да се вглеждаме в детайлите, пък и помагат да си починем от непреодолимите предизвикателства. Макар че Том Егеланд изправя пред погледите ни именно такова – в „Евангелието на Луцифер” ръкопис вещае смърт, а силите на археолога Бьорн Белтьо не достигат поне на пръв поглед, че да се справи с всичко. Хубавото на такива книги е, че дразнят неимоверно много любопитството, а на всичко отгоре Том Егеланд го прави и по един изискан скандинавски начин. Изходът е един: да се чете докрай.
Спирка седма: „Споделеният апартамент”
Ето го финалът – за забавяне на темпото, за смъкване на летвата, за сърцебиене, но като функция от срещата с нещо приятно… „Споделеният апартамент” може да се чете съобразно пандемичната ситуация или пък да се приеме като идея за промяна във всекидневието. Безценно е, че Бет О‘Лиъри разсмива, а страниците отмятаме с лекотата, с която се рони черешовият цвят. Накрая в нас остава усещане за нещо приятно, което ни се иска пак да изживеем. Но вече в реалния живот.
