Прочетеното формира характери и създава силни личности
Първото нещо, което правех навремето, щом се разболеех, беше да струпам любимите детски книги. Топлият чай, а понякога и хапчетата, се редуваха с въшебни истории – за барон Мюнхаузен, вълшебния пан Тау или пък палавия Дарко. И наистина, книгите сякаш лекуваха толкова, колкото и другите средства.
В наше време повечето пъти сме склонни да кажем, че на децата им липсва връзка с книгата – и то заради начина на живот или пък технологиите. Ето обаче, че всичко се обръща – и сега имаме възможността да преподредим всекидневието. Да прекарваме повече време с децата и да им четем. Просто да запълним вакуума в общуването.
Помагат и такива дни като 2 април – международният ден на детската книга, който се отбелязва в цял свят. Точно покрай него говорим повече и за нуждата децата да четат, за ролята, която играя родителите и прародителите, че това да се случи. Използвайте специалния ден, поръчайте книга и зарадвайте децата си, а това винаги ще се отплати!
Подходите децата да заобичат книгите са много – според анализатори например, много важно е да им се чете. Първите книжки обикновено разтваряме заедно с децата си още преди да навършат две годинки. Съвременните деца пък според статистиката притежават средно около 30 книги. Това са данни от изследване на Университета Батя в чешкия Злин.
Ето и още цифри, вече за Холандия – там пък статистиката сочи, че 60% от родителите четат на децата си. В Щатите броят е по-малък – 48%.
Учените обаче са единодушни, че колкото по-рано започнем да четем на детето, толкова по-близки ще стават за него книгите, докато израства. Но е важно да се чете и да се говори – да се обсъжда, коментира, обяснява, повтаря… Звучи почти хашлашки, но търпение му е майката! И именно търпението ще даде после резултат…
Нека погледнем на нещата и от друга страна – какво се случва със самото дете, как се развива неговото самосъзнание… Различните книги, прочетени на различна възраст, носят свои специфични ползи и качества, които малкият човек развива в себе си. Ето един кратък списък, който само подчертава, че за всяко дете книгите са безценни…
Развитие на речевите способности – четенето в най-ранна възраст води до това, че детето изпреварва нормалното развитие на речевите си способности с няколко месеца, което е огромен скок в тази възраст. Идеална в това отношение е поредицата за най-малките на Полет Буржоа и Бренда Кларк, посветена на костенурчето Франклин. Ненапразно години наред са сред най-продаваните автори в „Хеликон” въобще.
Умение за изразяване – редовното четене води до по-умело използване на научените думи. С други думи, освен че има богат речник, детето го употребява на място, а това вече води до развитие на комуникационните му способности и общо израстване. Тук четенето върви ръка за ръка с осъзнаването на важни чувства и емоции, защото именно те подтикват малкия човек да говори. Разгърнете например „Винаги ще те обичам” на Марк Сперинг – разгледайте илюстрациите, поговорете си за тях, а четенето завършете с прегръдка!
Самостоятелност – детето, което има отношение към книгите, е относително самостоятелно за възрастта си. То приема по-смело предизвикателствата в общуването и по-трайно установява в себе си психичен мир. Способно е да изпълни по-сложни задачи, като в същото време създава своя лична среда, в която прекарва време с удоволствие. Книгата, която разкрива точно тези му умения, няма да ви изненада – поредицата за Хари Потър крие в себе си рецепта, която превръща всеки малчуган и в мечтател, но и в решен да се справи с всичко малък герой. Точно тя е сред най-препоръчваните за възраст между 8 и 12 години.
Емпатия – книгите помагат малкият човек да придобие особен поглед към света, като изразява смело съчувствие или пък състрадание и по отношение на хората, но също и към животните или природата. Странно, но считаните от нас за студени северняци го показват винаги великолепно – пример за това е и нашумялата в последните години Мария Пар. „Туне Глимердал” съдържа всички съставки на такова поведение – и грижа за приятелите, и опит светът да е по-добър. Просто разкошна за всяко дете.
Въображението, което първо се повлиява при четене, позволява на детето да е по-успешно в училище, защото създава постепенно свой модел на натрупване на знания. Такива деца с радост включват и извънучилищни занимания в програмата си, а характерна за тях е активността. А за да се роди такъв процес, е важно книгата да го постави в необикновени обстоятелства – като „Тайната градина” на Франсис Бърнет. Прилича на модерните ескейп стаи за развлечения, но в прежни времена – градина, от която да се измъкнеш, като научиш повече за себе си и света.
Грамотността също идва като резултат от близкия контакт с книгите. Детето е способно да пише и да развива мисълта си върху листа, като обикновено стимул за това е именно прочетеното в книга, която го е вдъхновила. „Матилда” е идеална за целта – още повече, че съдържа антипод на нормален учебен процес. С вещина Роалд Дал води детето от приключение в приключение, разсмива го, но накрая постига своето – кара го да заобича ученето и училището.
Организираност е друго интересно качество, което малкият читател придобива именно в процеса на четенето. Случва се така, че книгата помага да планира онова, което му предстои, да подрежда приоритетите и да е постоянно в изпълнението на задачите. Но това идва именно когато започне да цени всичко, което притежава. Любов и старание се поражда например от прочита на „Приключенията на Оливър Туист”. По своя неповторим начин Дикенс събужда искрата отвътре и кара малкият човек да търси и да намира.
Инициативността пък е като бонус – детето е способно да се справи с основните си задължения и проявява въображение в общуването и контактите, като само предлага по-добро решение. Заедно с това се забавлява и живее с пълно сърце – точно като „Момчето милиардер” на Дейвид Уолямс.
Разгледайте селекциите на „Хеликон“ за международния ден на детската книга – енциклопедии за любознателните, вълшебни приказки, за най-малките, за деца между 8 и 12 и между 13 и 18