Големият майстор е роден в последния ноемврийски ден през 1835-а
Даа, това са вече 184 лета от появата му на бял свят… В същото време шегите на Марк Твен разсмиват и днес, което е показателно за това какъв талант е носел. Нарича например песимизма „онова качество, което хората със слаби нерви назовават мъдрост“.
Един друг голям американски писател – Уилям Фокнър, казва, че „Марк Твен е първият, а всички следващи в Америка са просто негови наследници„. Може да има нещо вярно.
Марк Твен майсторски сменя стиловете, в които пише. Той е ту романтик, ту реалист, но най-много май хуморист. Истината е, че остава докрай твърдо стъпил на позициите на хуманист и демократ.
Прекасни са книгите му – има толкова много свобода и живот например в историите за Том Сойер и Хъкълбери Фин. „Принцът и просякът“ пък е прекрасна, макар и малко тъжна приказка.
Още едно мнение на голям писател за творчеството на Марк Твен. Самият Хемингуей казва, че „цялата съвременна американска литература произлиза на практика от една книга и тя е „Приключенията на Хъкълбери Фин“.
Интересно, самият си псевдоним писателят измислил с помощта на речник по навигация. Един от първите му приятели бил все по-популярният и в наше време Никола Тесла. Самият Марк Твен също пробвал силите си като изобретател, най-впечатляващото, което направил, била машинка, която връзва онзи така непосилен за мнозина възел на вратовръзките.
Пак на Марк Твен принадлежи и една от най-крилатите фрази по отношение на литературата изобщо: „Класика е онова, което всеки смята за наложително да прочете, но никой не го чете.“
Това е светът на Марк Твен. Както се казва, помогнал е и ние да заобичаме книгите. Пък и да погледнем на света с усмивка.