Книгата „За старите книги и компютърните изкуства“ показва развитието на дизайна в България като започва с примери от българските старопечатни книги и стига до съвременните медии и компютърните изкуства.
Обяснява се и защо съвременните графични дизайнери трябва да познават литературата и оформлението на книгите (орнаментика, шрифтове и др.) и как това им помага при дизайна на новите медии. Дадени са много интересни примери за легендарни наши първи издания и автори, като се започне от Софронието, 1806г., и се стигне до книгите преди Втората световна война.
„За старите книги и компютърните изкуства“ има два раздела, първият е посветен на оформлението на българските старопечатни книги и книгите преди войната, вторият е за развитието на компютърните изкуства в България. Авторът има значителен опит в тези две области и е председател на Организационния комитет на престижния международен форум за компютърни изкуства „Компютърно пространство“, (www.computerspace.org), който има 23 издания до момента.
В раздел първи са представени интересни и малко известни факти за създаването и оформлението на най-значимите първи издания на наши автори преди Войната, започвайки от първата печатна книга на новобългарски „Софронието“ на Софроний Врачански, 1806 г., първите издания на Йоаким Кърчовски, д-р Петър Берон, П.Р.Славйков, Георги Сава Раковски и стигайки до изданията преди 1944 г. като „Пламък“ на Гео Милев, „Богомилски легенди“ на Николай Райнов, „Ян Бибиян“ на Елин Пелин и др. Дадени са интересни факти за шрифтовете, орнаментиката и декорацията, за ръчно правената ленена хартия, памучната и дървесинната валцована хартия и за използваните шрифтове и орнаментика. В раздел втори е представено началото на компютърните изкуства в България, започвайки с компютърната графика и музика през 80-те и завършвайки с уеб-дизайна, компютърната анимация и мултимедията през последните години.
Книгата е предназначена за дизайнери, библиофили, колекционери на редки и ценни издания, студенти и работещи в сферата на книгоиздаването и оформлението на книгата,както и за интересуващи се от медиазнание в България.