На гения му се радваше публика от цял свят
Музикантът издъхна в солунска болница. След два месеца щеше да навърши 82.
На музика го учат най-големите майстори – негови преподаватели в Консерваторията са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Първите си крачки прави в родния Пловдив. През 60-те става и диригент на Биг бенда на Националното ни радио.
Един от най-известните негови български проекти е групата Джаз Фокус’65. Идея за нея му дава самият Радой Ралин. През 1970-а пък прави голямата крачка към славата и заминава за САЩ. Концертира буквално в цял свят, като твори симфонична, камерна, също филмова музика. Едни от най-известните му филми са „Писмо до Америка”, „Осмият”, „Горещо пладне”…
Милчо Левиев печели два пъти и „Грами” – нареждат го сред съвременните гении в джаза.
Музикантът е автор и на една книга. Мемоарната „Живот в 33/16” създава на английски, но след това е преведена на български. Тази година пък излезе и биографията му, създадена от Владимир Гаджев. „Артистът не е самотен остров” го описва в политически и социален, но най-вече в музикален аспект. Тук са личностите на живота му, тревогите и страховете, малките тайни и големите вдъхновения. Просто Милчо Левиев.