Начало / Интервюта / Джейн Харпър: Четенето все още е моето най-любимо нещо

Джейн Харпър: Четенето все още е моето най-любимо нещо

Австралийката създава дебютния си роман след курс по творческо писане

methode_sundaytimes_prod_web_bin_1132541c-00f3-11e8-825e-96e193a013c1

„Сушата” е напрегнат роман за тайните, които крие един малък град в селските райони на Австралия. Книгата следва федералния агент Арън Фолк, извикан обратно в града, в който е израснал, за да разследва убийството на най-добрия си приятел от гимназията. Фолк, които също има своите тайни, скоро разбира, че в смъртните случаи има нещо повече, от това, което се вижда на пръв поглед. Дебютният трилър на Джейн Харпър вече е харесан за екранизация от Рийз Уидърспун. Ето как авторката на „Сушата”, която е и бивша журналистка, разсъждава за книгата и успеха си.

Начинът, по който се появи “Сушата”, е почти толкова вълнуващ, колкото тайната в романа. Можете ли да споделите с нашите читатели как се случи това?

– Създадох ръкописа, който щеше да се превърне в “Сушата”, като част от 12-седмичен курс по творческо писане в края на 2014 г. и по това време не вярвах, че някога ще бъде публикуван. От време на време, когато не вървеше добре, си мислех, че всъщност е хубаво, че пиша само за практика и просто се опитвах да го завърша и да гледам на него като на упражнение.

Винаги съм работила най-добре с крайни срокове, така че за мотивация си поставих за цел Викторианската награда за литература за непубликуван ръкопис, която се връчва всяка година в Австралия. Главната ми цел беше просто да го завърша и да стигна до ниво, за което чувствах, че мога да споделя и може би да получа обратна връзка от журито. Кандидатствах за наградата през април 2015 г. и за моя изненада следващия месец разбрах, че печеля!

Това беше огромен тласък и катализатор за публикуването на “Сушата”. Романът беше моята мечта и се чувствам толкова щастлива, че спечелването на наградата донесе тази възможност. Наистина, не можех да искам повече и понякога още не мога да повярвам!

Това ли беше първият ви опит в прозата?

– Работила съм на пълен работен ден като журналист във вестници във Великобритания и Австралия в продължение на 13 години, преди да напиша романа, така че бях свикнала да създавам стотици думи дневно по всякакви теми. Винаги съм се надявала, че един ден ще напиша книга, но просто никога не съм имала времето или дисциплината да седна и да се опитам сериозно. Най-накрая разбрах, че ще трябва да си намеря време и написах кратка история, която беше публикувана в едно художествено списание. Това беше наистина вълнуващо и ме насърчи най-накрая да опитам да напиша роман.

– Помага ли ви при писането опитът на журналист?

– Работата като журналист ми помогна да напиша “Сушата” по много начини. Тя ми даде възможност през годините да говоря с хора, изправени пред редица въпроси в много различни австралийски общности (макар че никой не е толкова недействителен, колкото градът в „Сушата“). Усетих колко точно може да бъде свързан техният живот и колко силно разчитат на общността и един на друг, за добро или лошо.

Когато пиша, все още използвам ежедневния си опит от журналистиката. Той ме научи на дисциплината да пиша редовно и на разумна скорост, да пиша за читателя, а не за себе си, и да не се изнервям на празната страница!

Вие сте от Великобритания. Какво ви доведе в Австралия?

– Родена съм в Обединеното кралство, но живеех в Австралия със семейството си от 8 до 14 годишна възраст и придобих двойно гражданство. Върнахме се в Обединеното кралство, завърших гимназия и университет и работих няколко години във вестниците в Йоркшир. През 2008 г. почувствах нужда от промяна и си помислих, че ще бъде вълнуващо да придобия малко опит в Австралия. Кандидатствах за работа във вестник “Виктория” и реших да отида за няколко години. Трябва да ми е харесало, защото осем години по-късно все още съм тук, женена за австралиец и с дъщеричка!

Малкият град в “Сушата” е толкова богато описан. Какво ви вдъхнови за този аспект на романа?

– Относно физическото описание, исках да дам на читателите достатъчно подробности, че да си представят сцената, но не толкова, та да забави самата история. Опитах се наистина да се съсредоточа върху специфичните аспекти, които ми донесе тази австралийска обстановка, и поставих града далеч от друго място по света.

По отношение на взаимоотношенията в общността, мисля, че те са много по-универсални, бях вдъхновена от много места, където ходих през годините, а не само от малки градове и дори не само от Австралия. Мисля, че всички общности имат свои специфични проблеми, които оказват влияние върху жителите им. Надявам се, че усещането за съседи, които знаят повече за вас, отколкото бихте искали, или чувството, че сте обвързани с общност, която сте надраснали, вдъхновява читателите на много места по света.

Как Австралия влияе на писането ви? Мислите ли се за австралийска писателка?

– Да, смятам се за австралийка, също така и за австралийска писателка, и исках да напиша книга тук, защото наистина чувствам, че това е моят дом. Но мисля, че след като съм родена в чужбина, това ми дава предимството да мога да видя страната с окото на външен човек. Австралия е толкова прекрасна и уникална страна с наистина интересни хора и сценарии, така че беше лесно да се вдъхновя от живота тук.

dry

Прочетох, че работите по друга книга със същия герой. Как виждате неговото развитие? Какво мислите, че е научил в “Сушата”, че да стане по-добър детектив?

– Втората книга поставя Арън Фолк в друга обстановка, но той отново се сблъсква с тайни и перипетии в отдалечени австралийски местности. Чувствам, че събитията в „Сушата” го принуждават да се изправи срещу аспекти от миналото и личността си, които е избрал да останат погребани, и това, от своя страна, ще го насърчи да преоцени някои избори, които е направил в живота си. Наслаждавах се на възможността да го развивам като герой.

Като нов автор, какъв съвет бихте дали на други писатели, които току-що започват?

– Участието в уважаван и структуриран курс е огромна помощ. Наистина исках да напиша роман, но искрено ми се стори, че нямам представа как да започна и всъщност как да го завърша! Дори и с предимството, което имах, пишейки професионално за вестници, един роман изглеждаше огромна задача, така курсът се превърна в голяма мотивация. За мен имаше огромна полза от обратната връзка.

Ако пишете самостоятелно, смятам, че много помага редовното писане, за да развиете навик. Вместо да се фокусирам върху строг брой думи всеки ден, разбивам писането на отделни сцени и гледам да се справя с една всеки път, когато седна да пиша.

Ще продължите ли да съвместявате работата си като журналист с писането?

– Не, имах достатъчно късмет да мога да изживея мечтата си и да се откажа от дневната си работа! Това беше трудно решение, защото наистина ми харесваше да съм журналист, но още повече обичам да пиша романи, така че почувствах, че трябва да се възползвам от възможността да го направя сериозно и да отделя времето, от което се нуждая.

Правата за филм вече са купени от Рийз Уидърспун! Имате ли предпочитания за това кой да играе Арън и Гретхен?

– Много ме питат за това и никога нямам добър отговор! Имах картина в главата си, когато започнах да пиша, но героите всъщност се развиха по начин, който не очаквах напълно, и имиджът им се промени. Винаги съм по-заинтересована да чуя какво мислят читателите за това кой да изиграе ролята, защото обичам да чувствам как те виждат героите.

– Четяхте ли много като дете? Какви книги ви харесваха?

– Да, определено. Четенето беше и все още е моето любимо нещо. Бях щастлива, че родителите ми бяха големи читатели и ме насърчаваха от ранна възраст. Като дете обичах всички детски автори, по-специално австралийския писател Пол Дженънис, той пише доста скандални разкази за деца, които всички намирахме за шокиращи и весели. Докато растях, започнах да чета това, което четат моите родители, мистериозни романи за престъпления, така че оттам любовта ми към този жанр.

Кои са любимите ви създатели на мистерии?

– Винаги обичам да търся нови писатели, но имам няколко дълготрайни фаворити, включително Вал Макдърмид, Майкъл Роуботън и Ники Френч. Голям фен съм на Лий Чайлд и Дейвид Балдачи, макар че книгите им не са строго класифицирани като мистерия. Но се наслаждавам на всичко, което ме кара да гадая, а да бъда изненадана в края на романа – това е моят най-любим начин книгата да свърши!

По материали от bookpage.com: Мария Семенова
Авторът е книжар в сливенската книжарница Хеликон

Прочетете още

69268256_2398314633539730_2024919022953258995_n

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс”: Алтер егото на Нора Робъртс покори върха

Авторката на романтични трилъри умее да пише и изключителни криминалета Серията „В смъртта” е нещо …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.