Лира Литературно-рекламна Агенция
Легендарното руско литературно кабаре „Бездомното куче” отбеляза своята 100-годишнинина. В началото на 1912 г. в мазето на известната петербургска сграда, известна като „Къщата на Жако”, започва да се събира поетическия елит на Русия. За кратко време сутеренът се превръща в център на артистичната бохема – входът за актьори, пишещи, художници е свободен, докато непосветените плащат такса за да влязат. Според руската преса това всъщност е първата литературна институция в страната. Мястото просъществува малко повече от три години преди полицията да го запечата през 1915 г.
На малката сцена на „Бездомното куче” за първи път прозвучават много от стиховете на Осип Менделщам, Анна Ахматова, Владимир Маяковски, Велимир Хлебников, Давид Бурлюк и редица други поети, влезли отдавна в съкровищницата на руската литература. Кабарето е било любимо място на Всеволод Майерхолд, Максим Горки, Алексей Толстой, Сергей Есенин, Михаил Кузмин. Сбирките започвали в полунощ и завършвали със сутрешни разходки.
Анна Ахматова е посветила на „Бездомното куче” две култови стихотворения: „Все мы бражницы здесь, блудницы…” и „Да, я любила их, те сборища ночные…”.
На входа на мазето е имало книга, в която посетителите са оставяли автографи, стихове, отзиви и шаржове.
„Бездомното куче” беше отворено три пъти в седмицата: понеделник, сряда и събота. Събирахме се късно, след дванайсет. Към единадесет часа, официалният час на откриването, идваха „фармацевтите”. Така на жаргона на „Бездомното куче” наричахме случайните посетители – от офицера до ветеринарния лекар. Те плащаха за вход три рубли, пиеха шампанско и се удивляваха на всичко”, разказва в спомените си един от лидерите на литературната бохема Георгий Иванов.
През 1990 г. сградата, която е обявена за паметник на културата, е подложена на реконструкция. В началото на ХХІ в. в мазето на „Къщата на Жако” е открит ресторант, наречен „Златният Остап” като на входа е издигната внушителна статуя на Остап Бендер. От началото на декември 2006 г. там започват да се събират поети, писатели, художници, актьори. През 2009 г. ресторантът е закрит и започва отново да работи арт-кафе „Бездомното куче”.
Историята на литературния салон е описана в книгата „Културната история на Санкт Петербург” (2008).
