Основната причина е липса на време
Непрочетени остават най-често новите покупки. Въпреки че избираме книгата с удоволствие и държим да видим какво се случва по страниците ѝ. В момента, в който я положим в домашната библиотека, тя просто изчезва за нас.
Има и друг вариант – трупаме „важните за четене” неща на бюрото или на нощното шкафче. При първото по-сериозно почистване установяваме, че са прашасали и също ги прибираме.
Понякога се хвърляме да четем някоя книга, но се оказва, че сме сбъркали в избора си, върви ни трудно, просто се мъчим… Тогава намираме оправдание да я оставим настрани и си обещаваме да се върнем към нея през отпуската… или по Коледа.
Разбира се, доста са случаите, когато откриваме, че очакванията ни за книгата са били различни. Тогава и четенето приключва доста рано, но пак я слагаме, „за по-сигурно”, сред другите.
23% от книгите в домашната библиотека остават непрочетени (по проучване на интернет книжарницата Мартинус)
Интернет книжарницата Мартинус прави проучване и кои са най-популярните непрочетени или недочетени заглавия в библиотеките на своите клиенти. Оказва се, че това е „50 нюанса сиво” на Е Л Джеймс, следвана от „Произход” на Дан Браун и книгите за Хари Потър. Може би ви учудва, но е нормално – именно най-популярните заглавия са и най-често срещаният подарък, така че те не винаги са наш избор. Логично е, че не винаги ни допадат…
Има и друга група непрочетени книги – това са класиките на националната литература. В нашия случай означава „Под игото”, „Записки по българските въстания” или пък един „Тютюн”.
През 2011 г. в Словакия предлагат интересен подход към проблема. Там обявяват Ден на непрочетените книги. Инициативата се провежда на всеки 31 август и цели да обърнем внимание именно на онези заглавия, които стоят в библиотеките ни неразтворени. Предложението всъщност е или да ги прочетем, или да направим нещо с тях. Да ги подарим, да ги оставим в парка, да им дадем възможност да бъдат прочетени. Защото само тогава от книгата има смисъл.