Писател от индиански произход спечели награда за мир

24.07.2019 Свят

Навар Скот Момадей е удостоен преди половин век и с „Пулицър”

85-годишният Момадей получи сега ново признание. Индианецът от племето кайова стана новият носител на Дейтънската литературна награда за мир. Тя носи името на Ричард Холбрук, извоювал през 1995 г. споразумението, сложило край на войната в Босна. Американският дипломат, който почина през 2010-а, е известен и с прякорите си Булдозера и Гневния бик заради твърдия стил на преговори, който налага. Номиниран е седем пъти за Нобеловата награда за мир.

„Земята е наш дом – каза на тържествената церемония Момадей, – и ако не променим отношението си към нея, сме обречени на гибел. Тя е свещена и трябва да я пазим, да я обичаме и да се грижим за нея.“

Смята се, че точно Момадей изкарва на голямата сцена литературата, писана от индианци. Книгата му House Made of Dawn, за която получава „Пулицър“, е замислена първоначално като набор от индиански поучения и сказки, после обаче авторът ѝ решава да съдържа много истории и така накрая се превръща в роман.

Момадей се посвещава също и на рисуването. Притежава и 20 почетни степени от различни колежи и университети. А вдъхновението да твори идва от неговите родители, които първоначално се занимават точно с литература и изкуство. Когато малкият Навар е на годинка, семейството се мести в резерват в Аризона, където майка му и баща му започват работа като учители.

Академичната кариера на Момадей е точно толкова успешна, колкото и работата му като писател. Печели много награди, сред които например и Национален медал за изкуство. През 2007-а го получава от ръцете на Джордж Буш-младши.

Писателят в най-ранна възраст и като юноша

Ето малко мъдрост с индиански привкус от Навар Скот Момадей

„Думата притежава сила в себе си и сама по себе си. Произлиза от нищото и се превръща в звук и смисъл; сътворява всичко.“
„Що се отнася до самия мен, поезията е заявление за човешкия живот в стихове.
„Чудя се дали в тъмната морска нощ октоподът ме сънува.“
„Ние сме това, което си представяме. Съществуването ни се състои от представата ни за самите нас. Нашата най-добра съдба е най-малкото да си представяме цялостно кой и какво сме и че сме. Най-голямата трагедия, която може да ни сполети, е да не го направим.“
„Просто не забравях целта си и продължавах напред. Упорството е голяма част от писането.“