Лира Литературно-рекламна Агенция
К. Дж. Тюдор ни оплита в емоции и оставаме без дъх
Представете си следната ситуация. Цял ден в събота сте на работа. Уморени от всичко, чакате почивния си ден – неделята. Имате планове да излезете с приятели, да свършите нещо и да си починете. Само че в събота вечер си купувате от книжарницата новата книга на К. Дж. Тюдор „Похищението на Ани Торн“, а събуждайки се на другия ден, решавате да видите за какво става въпрос – и точно тогава всичките ви планове се объркват…
Книгата хваща съзнанието ви с първия си ред. Мислите на главния герой Джо Торн. Историята започва с това как той решава да се завърне в родния си град Арнхил като учител. Градчето е малко, старо и в дълбоката провинция. Всеки знае името на съгражданина си и историята му. Арнхил е изпълнен с тайни, мистерии и злодеяния, но притежава чара да омагьосва с историите си хората, живеещи там. Джо се завръща, защото някой знае какво се е случило с малката му сестричка, когато той е на 15, а малката Ани само на 8.
Джо и Ани растат заедно щастливи и винаги готови за игра. Както всяко по-малко дете, Ани имитира всичко, което прави голямото ѝ братче. Грижат се един за друг и са неразделни. Точно тогава се случва нещастието. Джо излиза със своята тайфа навън, а Ани остава да спи вкъщи. На сутринта Ани я няма. Какво се е случило, никой не знае. Издирват я с полиция, всички граждани се включват и тогава, след 48 часа, полицай почуква на вратата на семейство Торн, за да съобщи, че са я намерили. Точно тогава започва всичко. Нищо не е същото, напротив, Джо заживява в кошмар.
25-години по-късно Джо се завръща в Арнхил, подготвен от анонимно обаждане, че днес ще се случи същото, както онзи път със сестра му. Влизайки в мрачното малко градче, Джо се изправя пред най-големите си страхове и кошмари. Съзнанието му се връща назад във времето, а още по-лошото е, че в настоящето е още по-тъмно и зловещо.
„Никога не се доверявай на човек, чиято библиотека е пълна с непокътнати книги.“ („Похищението на Ани Торн“)
Обичам книги, които те поглъщат и изграждат в теб цял нов свят. Книги, които ме карат да зарежа всичките си планове и да чета, докато не стигна последната страница. Това ще стане и с вас, ако започнете „Похищението на Ани Торн“. К. Дж. Тюдор описва най-мрачните и зловещи неща с финес и абсолютно майсторство. Четейки, виждаш и усещаш всяка една нейна мисъл. Погнуса, страх, съчувствие, омраза, изблици на смях. Тюдор предава всяка една емоции на героите си и върху самите нас. Мистерията, която заплита в книгата си, зловещите неща, през които преминават героите, кошмарите, изпитвани от нас след прочита, са малка част от нейното умение да създава истински психотрилъри. По страховитост е сравнявана със Стивън Кинг, а предишният ѝ роман, „Тебеширеният човек“, бе един достоен начин да се заявиш на пазара като автор, пишещ и предаваш емоциите по фантастичен начин.
„Похищението на Ани Торн“ е книга, оставяща ви без дъх до последно. Изпълва ви с чувство на страх, но и тъга. Повярвайте ми, няма да я оставите дори за да пиете вода или да ядете. А авторката може само да поздравим – и с нетърпение очакваме следващата.
