Писателят вече е на 67
Преди 13 години стана лауреат на Нобеловата награда за литература.
Роден в Истанбул, открай време има проблеми със свободомислието си. Иначе го причисляват към постмодернистите. Най-успешният му подход – да сблъсква културите, да описва онова, което се ражда от преплитането им.
„Черна книга”, „Името ми е Червен”, „Сняг”… само няколко от заглавията, които е сътворил.
Върху писането му има отпечатък и няколкогодишният престой в Ню Йорк през 80-те. След това, именно през 90-те, разцъфва талантът му и става популярен буквално по цял свят.
За родния Истанбул писателят казва: „Описвам Истанбул, когато описвам себе си, и описвам себе си, когато описвам Истанбул.”
Книгите си пък обрисува така: „В романите си рисувам свят, в който всеки има частица правота.”
Професията му е техническа. Но това не пречи да е безкрайно лиричен в книгите си – също така, до болка реалистичен.
„Пиша, защото обичам мириса на хартия!” И това са негови думи… Само заради тях си заслужава да разгърнете някоя от книгите му, да си припомните вече прочетено или пък да го откриете сега като писател. Орхан Памук, за който книгите са по-истинни от самия живот – защото в тях сме себе си, по страниците им сме свободни.