Начало / Колонката на... / Свински мозъци били частично съживени след смъртта

Свински мозъци били частично съживени след смъртта

xIMG-0579-768x964-1-239x300-239x300.jpg.pagespeed.ic_.F8IF5rGXBR-239x300Николай ФЕНЕРСКИ

Някои текстове зазвучават по съвсем нов начин, когато ги преизкажеш. Този за свинските мозъци е такъв. Преизказвам си го и си се хиля сам. Редовно чета разни сайтове, претендиращи за фактологичност и научност, за да прогнозирам какво ни готвят онези. Под маската на науката понякога ни се пробутват най-обикновените банални опорни точки на либерализма. Друг път обаче „научните открития“ имат за цел единствено да ни забавляват. И хората задават въпросите си невероятно сериозно – какво се било случило с мозъците на свинете, след като ги закачили на някакво устройство с ток и кръв, дали умрелите мозъци били можели да разбират какво става наоколо? По-нататък в статията се обяснява, че подобни изследвания щели били да ни помогнат да разберем повече за човешкия мозък. Да – няма голяма разлика между прасе и човек, отговарям им на глас.

А прасешките асоциации са безбройни и разнопосочни. Най-напред се сещам за фермата на мистър Джоунс, където прасетата се самообявяват за най-умни от всички животни и стават ръководители на преврата. Вземат властта, защото това е мечтата на всяко прасе – да управлява фермата. Оруел в началото бил привърженик на комунизма. После обаче видял какви свинщини се творят в „комунистическите общества“ и ги запукал с антиутопиите си.

В името на историческата справедливост до англичанина трябва да наредя новата книга на Велислава Дърева „Атентатът `1925“. Видната ни публицистка също преживява завой в убежденията си. Или може би доразвива нова форма на марксизма, в която вярата в Бога не се приема като опиум за народните маси. Не знам, тя си знае. Интересно четиво е, Дърева пише увлекателно, смела е и дори онези, които не я харесват, я четат в захлас. Около 20-30 години преди англичанинът да почне да громи системата на Сталин, в България са убити десетки хиляди неудобни на режима мислещи и кадърни, интелигентни, чувствителни, честни. И този режим може да бъде наречен само с една дума – фашистки. Романът „Фермата на животните“ съвсем спокойно може да бъде отнесен и към него, както и към режимите на Мусолини и Хитлер. И привидно днес живеем в епоха на приложен хуманизъм, преодолели сме ужким най-свинските си пориви. Но зверското прозира под тази привидност. Едва се сдържа да не излезе наяве. Казвал ли съм ви какво съм чувал от мои колеги в даскало преди години? Че Шикългрубер трябвало било още малко да се постарае, още няколко годинки да поизвозва, за да ни бил решил някога днешния проблем с малцинствата.

Недялко Славов нарича тия „малцинства“ „мемати“ в романа си. Книга, която констатира и в която няма надежда. Кеворкян го обяснява най-рационално – закъсняха, пропуснаха да решат проблема или дори осъзнато, умишлено, целенасочено, платено спомогнаха за неговото разрастване съвременните наши родни политици. Не са нито наши, нито родни, но това е друга тема. Свинските мозъци никога не са умирали. Те са си живи и все така мъдрят всякакви свинства на наш гръб. Бъдещето е технологично. От хватката на технологичния фашизъм няма да може да се откопчи никой. „Денят, в който се отвориха портите адови“ е подзаглавието на Дърева. На Велики четвъртък преди Възкресение през 1925 г. е извършен терористичен акт, който няма равен по кръвопролитие в Европа и света чак до най-новото време и 21 век. За съжаление хората губят памет. И свинските мозъци готвят нови адски дни. Пожарът в Париж дори и да не е техен замисъл, им идва като шестица от тотото. След такива грандиозни спектакли обикновено следват „мерки“. Свински мерки в тяхната ферма.

Същият квазинаучен сайт показва във видео как група строени като в „Междузвездни войни“ четирикраки роботи, приличащи на кучета, дърпат камион. Назовават кадрите „смущаващи“, но идеята е да почнем да свикваме с тях. И да не се смущаваме. Да ги възприемем полека като наше бъдеще. Днес теглят камиони, утре ще ни „охраняват“ по демонстрациите. Красота! Среди бегущих. Добре, че си взех „Уловеното време“ и ранните разкази на Хашек, че да имам и някаква друга гледна точка в тази седмица на страдания. А вие се оглеждайте. Защото всяка година по това време духовете се разбунват и заглавията по медиите почват да съдържат много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Прочетете още

16000696

„През август ще се видим“ – романът, за който Маркес забрави

Смъртта прави всеки ръкопис скъпоценен Габриел Гарсия Маркес дописва през 2004-а една своя книга, която …