Начало / Автори / Да си спомним за Димитър Миладинов

Да си спомним за Димитър Миладинов

„Между това моите старания за нашия български език и българските [народни] песни според Вашата поръка са ненадминати. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към Ваша милост, защото българите спонтанно се стремят към истината. Но нека ми бъде простено досегашното отлагане, защото се затруднявах при подбора на най-добрите песни, а също и при работата ми върху граматиката. Надявам се при втори удобен случай, след като събера повече песни и завърша граматиката, според Вашето горещо желание да Ви ги изпратя, като ми пишете къде и чрез кого сигурно могат да Ви бъдат предадени…“, това е част от писмото на Димитър Миладинов до руския филолог-славист  Виктор Григорович, писано през далечната 1846 г.

Днес, 11 януари, се навършват 150 години от смъртта на Димитър Христов Миладинов  – един от колосите на Българското възраждане. Той е брат на Константин Миладинов и Наум Миладинов. Роден е през 1810 г. в град Струга. Послушник е в манастира “Свети Наум”. През 1829 г. учи в гръцко училище в Охрид.
В периода 1830-1832 г. работи като учител в Охрид, след това продължава образованието си в гимназията в Янина (1833-1836 г.). В годините между 1836-1839 г. учителства отново в Охрид, но е принуден от гръцкия владика да напусне училището. Преподава в училищата в Струга (1839-1840 г.), Кукуш (1840-1842 г.) и отново в Охрид (1842-1845) и Струга (1846). По-късно е учител в с.Магарево, Битолско (1849-1852) и в гръцко училище в Битоля (1852-1854).
По време на Кримската война (1853-1856 г.) обикаля Босна и Херцеговина. През 1856 г. като учител в Прилеп успява да въведе изучаването на български език в гръцко училище. Заради родолюбивата си дейност е преследван от гръцкото духовенство. Учителства в Кукуш (1857-1859 г.), Струга (1859 г.), Охрид (1860-1861 г.), продължава борбата за равноправие на българите и тяхната култура. Обнародва дописки в „Цариградски вестник“ (1860 г.), обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Обявен за „царски душманин“ и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Лежи в затворите в Охрид, Битоля, Солун, Цариград.
Умира в Цариградския затвор на 11 януари 1862 година, вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин.
Основната заслуга на Димитър Миладинов е събирането и издаването на сборник с автентични български народни песни от Македония под заглавието “Български народни песни” (юни 1861 г., Загреб, заедно с брат си К. Миладинов).

Фото: bg.wikipedia.org
източник:bg.wikipedia.org

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

img_0992

Инспектор Гамаш сее справедливост и в класацията на „Ню Йорк Таймс”

Шестнайсетата история с него е на върха сред бестселърите Луиз Пени подхваща поредицата си с …