Начало / Критика / Красива, истинска и докосваща книга!

Красива, истинска и докосваща книга!

218012_bМая КАСАБОВА

„Където пеят раците“ на Дилия Оуенс е типичен южняшки роман.
Който е чел такъв тип книги, знае. И трябва да прочете и тази!
Блатата и мочурищата на Северна Каролина, тресавищата с чапли и риби лещанки, ароматът на пържена бамя и пържени зелени домати и провлачения говор на чернокожите…
Истински роман!
Тук всяка дума и всеки ред са изкусно подредени и навързани като нишки от рибарските мрежи на героите. Всяка глава има своето точно място в романа, така че читателят да не може и да не иска да оставя книгата и за секунда. А героите са толкова пълнокръвни, сякаш дишат и живеят точно до вас.
Започваме с историята на едно малко момиче на име Кая, което живее в мочурището в къщурка, която се слива с околността. Изоставено от майка си, от братята и сестрите си, а по-късно и от Татко си, Момичето от мочурището се научава, че животът ù е низ от самота, разочарования и тръгващи си хора. Единствените ù приятели са птиците, а нейна майка е мочурището. Морето е приласкаващата прегръдка, от която едно дете има толкова голяма нужда, а раковините са нейните играчки.
Кая расте под прозвището „измет от мочурището“ и спасение от тази самота няма. Хората отказват да допуснат, че Момичето от мочурището може да е също като тях. Но тя не е. Тя е повече.
Талантлива и изобретателна, умна и схватлива, малката Кая успява да намери начин да оцелее сама, само на 7 години, изоставена от всеки, който някога ù е бил близък.
С помощта на приятелите си чернокожи − Джъмпин и Мейбъл и едно момче със златни къдрици на име Тейт, Кая израства до привлекателна млада жена, естественик и биолог, специалист по мочурището, автор на книги за птиците, раковините и гъбите.
Но това не е всичко − за повечето хора от градчето Баркли Коув, тя все още е Момичето от мочурището и когато едно убийство спира хода на спокойно течащото време, тя е главният заподозрян.
Убитият е Чейс Андрюс − спортната легенда на града, златното момче и гордост за приятелите, семейството и съгражданите си. Също така е и мъжът, който е имал връзка с Кая, няколко години преди убийството си. Тя, дивата и неопитомена дивачка от блатата и той, футболната звезда. Непонятно и скандално!
Около мистерията свързана с убийството на Чейс, читателят се запознава с живота в южните щати във втората половина на 20 век, все още съществуващата расова и класова омраза и дискриминация, предразсъдъците срещу различните, но най-вече − става съпричастен с историята на оцеляването и самотата на едно дете, принудено да порасне твърде бързо.

Моментите, в които се озовавах с насълзени очи заради съдбата на героинята, могат да се сравнят по сила единствено с тези, когато четях в изумление великолепния превод на Лидия Шведова, който разкриваше пред мен картини, по-ясни от всяка снимка − светулките между дърветата в мочурището, приливът който отнася и заличава всяка следа, перата на хилядите птици, които главната героиня събира и категоризира като в музей, първо като хоби и от любов към мочурището, а после с опитното око на естествоизпитател. Не можеш да направиш нищо − привързваш се към Кая, нейните чайки и самотния ù, но изпълнен с много истина живот.
Дилия Оуенс е сътворила един малък шедьовър там, където пеят раците!
Красива, истинска и докосваща книга! Препоръчвам я горещо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.