Лира Литературно-рекламна Агенция
Той е роден на 6 март 1909 г. в Лвов, в семейството на барон Бенон де Туш–Лец и Адела Сафрин, полско-еврейски ексцентрици, които впоследствие се обръщат към протестантизма. Преди Първата световна война семейството се преселва във Виена, където малкият Станислав получава първоначалното си образование.
Лец смята, че поезията и политиката са неделими. През 1939 г. публикува два тома сатира. След окупирането на Полша от Германия е арестуван и прибран в Тарнополския концлагер. Успява да избяга и е заловен, но като интелектуалец е пощаден при разстрела на останалите бегълци. По-късно се присъединява към Армия Людова. След победата е бил културен аташе на посолството на Полша във Виена. Продължава да пише и публикува книгата „Разходката на циника“. През 1950 г. поради несъгласие с тоталитарния режим в Полша, се премества в Израел, заедно със съпругата, сина и дъщеря си. Две години по-късно се връща във Варшава, където продължава да пише, но полските власти го наказват, като многократно забраняват да се публикуват негови творби. Въпреки това той издава четири книги поезия и сатира. Умира на 7 май 1966 г. във
Най-известната му книга е „Невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane, 1957 г.), чиято коректура получава няколко дни преди смъртта си. Книгата е преведена и публикувана в България през 1968 г. в превод на Вичо Иванов с художник Борис Димовски. Няколко години по-късно той завършва продължението „Нови невчесани мисли“ (Myśli nieuczesane nowe, 1964 г.), но не доживява да види това издание.
Ако в политическите басни се говори за животни — значи времената са нечовешки.
Бъди алтруист – уважавай егоизма на другите.
В ада дяволът е положителен образ.
В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.
В дома на обесения не се говори за въже. А в дома на палача?
Всеки век си има своето средновековие.
Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често.
До дълбоката мисъл трябва да се издигнеш.
Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.
Има времена, когато на смъртния си одър философът казва: „Добре, че не ме разбраха.“
Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.
Историята е съвкупност от факти, които не е трябвало да бъдат.
Кладите не просветляват тъмнината.
Когато водата е вече до устата, горе главата!
Креслото на властта не отговаряше на размера на главата му.
Липсата на мисъл убива. Другите.
Любовта към Родината не признава чужди граници.
На джуджетата трябва да се кланяш ниско.
Не е за вярване, но лъжата е съществувала и преди да изобретят книгопечатането.
Не се бори със себе си — ще загубиш.
Нравите падат във все по-луксозни кревати.
Някои големи думи са толкова кухи, че в тях може да затвориш цели народи.
Някои искат да разбират това, в което вярват, а други — да повярват в това, което разбират.
Облада науката, но не я оплоди.
Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.
Предричат ми, че ще престана да бъда актуален. Те си мислят, че пиша за тях.
Пробил си стената с главата си. И какво ще правиш в съседната килия?
Прозорецът към света може да се затули и с вестник.
Сатирик, който плюе според вятъра, оплюва собственото си лице.
След изчистване на Историята от лъжите не е задължително да остане истината. Може и нищо да не остане.
Спрете Земята! Искам да сляза!
Хора, обединявайте се! Вижте: нулата е нищо, но две нули вече значат нещо.
Човекът е страничен продукт на любовта.
Щом куца, значи върви.
