Начало / Критика / Библиотерапия: Как четенето и писането лекуват след Първата световна война

Библиотерапия: Как четенето и писането лекуват след Първата световна война

reading-library-booksБиблиотерапия – концепцията, че четенето може да подобри психичното здраве – преживява ренесанс. Натрупват се клинични доказателства, че четенето може да помогне на хора да преодолеят самотата и социалното изключване. В Ковънтри, Великобритания има схема на лечение, включваща предписване на книги от списък, одобрен от специалисти по ментално здраве. И въпреки че публичните библиотеки сякаш губят популярност, лечебният потенциал на книгите нараства, твърди theconversation.com.

Идеята за четенето като лекарство има дълга история, но по време на Първата световна война медицински сестри, лекари и доброволци се борят именно по този начин за здравето на пациентите – физическо и психическо. Понятието „библиотерапия“ е наложено през 1914 г., а пионерът в „литературната грижа“ Хелън Мари Гаскел пише за началото на военната си библиотека през 1918 г.: „Мнозина будуваха в нощта след обявяването на войната, спорехме… как най-добре да се помогне в предстоящите страдания… В съзнанието на писателя веднага проблясва нуждата от осигуряване на литература за болните и уязвимите“.

Гаскел, която имала добри контакти, печели одобрението на властите, както и имение, в което да складира дарените книги, а самият вестник „Times“ публикува множество апели за набиране на четивата. „Какво беше изумлението ни, когато не само кутии и пакети, а цели библиотеки започнаха да пристигат“, пише Гаскел. Библиотеката ѝ е свързана с Червения кръст и работи на различни места – в Египет, Малта и Солун. Принципът ѝ е да се осигури „комфорт, базиран на личен контакт“. Подобна е идеята и на библиотеката към болницата на ул. Елдън в Лондон. Тя се ръководи от писателката Беатрис Хараден и феминистката Елизабет Робинс и спомага за лечението на 26 000 ранени между 1915 и 1918 г. През 1924 г. Робинс пише: „Научихме, че най-добрият начин, а често и единственият, да излекуваш човешкото тяло, е като направиш нещо за съзнанието“.

В днешно време ветераните научават за терапевтичния потенциал на четенето и писането от различни благотворителни организации и техните центрове. Различни изследвания показват, че травмираните военни се повлияват много позитивно от творческото писане, тъй като това им помага да изразят тревогите си и по този начин да преработят травмите.

Наскоро се навършиха 100 години от прекратяването на Първата световна война, но за този период от време едно не се е променило – четенето и писането помагат на ветераните да изградят връзки, самоувереност и да се изправят пред предизвикателствата на следвоенния си живот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *