Лира Литературно-рекламна Агенция
Свикнали сме да се възхищаваме на големите писатели – да цитираме редове от творбите им и да уважаваме таланта им… Обаче замисляли ли сте се, че често най-любимите ни книги са писани с цената на лишения, притеснения или пък със свръхволя. Защото писателите също страдат… Веднъж душата им е болна, друг път тялото сериозно наранено…
Известен пример е Омир
За него знаем, че е незрящ. Всъщност самото му име, в зависимост от прочита, може да означава именно Слепеца.
И докато за Омир се водят спорове дали наистина е съществувал и дали точно той е създал примерно „Одисея“, то Сервантес съвсем сигурно е най-великият испански писател.
Бащата на Дон Кихот живее повече от тежко
Четири години прекарва в плен на алжирските пирати. Опитва да избяга, но неуспешно. Накрая плащат откуп за него, че да го освободят. Още преди това, докато служи във флота, губи лявата си ръка. Е, после се жени за 18 години по-младата Каталина и създава образа на Дон Кихот.
Точно 17 години по-малка пък е съпругата на Джон Милтън. Връзката му с Мери обаче е нещастна и тя го напуска. После се женят отново, раждат им се две момичета и момче, за жалост синът им умира само на годинка.
Нещастията в живота на Милтън продължават
След няколко години пак се жени, сега за Катрин, и ето че отново става баща – и отново трагично събитие, и жена му, и новородената дъщеря си отиват от тоя свят, а пък и самият поет вече е ослепял… После е хвърлен и в затвора, а когато излиза оттам, се жени – вече за трети път, и посвещава остатъка от живота си на писането на „Изгубеният рай“, една от най-великите английски поеми, знаем, че Милтън я помни наизуст – всеки стих, който се ражда в съзнанието му…
Ето го и Байрон
Още един славен британски творец с тежка съдба… От детска възраст срещал проблеми с ходенето, защото страдал от болест на крака. Едва на 11, неговата гувернантка го посвещава във всички сексуални тайни, което поетът по-късно описва като шега с персоната му.
Поне смелост не му е липсвала – включва се в борбата на гърците за независимост и дори тръгва да превзема една османска крепост, но се разболява от треска и тук съдбата слага край на жизнения му път, едва на 36.
Това са само няколко примера
Струва си да се замислим над това, че писателите, творците, които обичаме, притежават наистина необикновена енергия – да се преборят със страданието си и да напишат онова, с което сме ги запомнили. Затова и между книгите понякога стъпваме на пръсти. Или пък се усмихваме, разгръщайки страниците им. И уважаваме всяко едно заглавие. Защото знаем, че в него се крие вдъхновение.
За болката на писателите: Краси Проданов
