Начало / Интервюта / Мария Лалева: „Живот в скалите“ е анализ на вътрешните ни затвори

Мария Лалева: „Живот в скалите“ е анализ на вътрешните ни затвори

Живот в скалите“ на Мария Лалева се оказа литературен феномен за България. Търсенето й започна преди тя да се появи, а когато вече е факт, интересът към нея расте главоломно – за броени дни книгата зае първо място в класацията на Хеликон. Историята на умираща жена, която поверява невръстния си син в ръцете на шепа чудати старци в Созопол, отключи повече от съпричастност. В „Живот в скалите“ хиляди намериха психологическа опора, тиха атмосфера, поетичен изказ, колоритни типажи от различни националности, здрава самоирония, притчи и духовни практики. Живот в скалите“ сякаш е уцелила златната среда – тя звучи едновременно архаично и модерно, и сама дава всякакви отговори, преди да си попитал. Все пак, реших да провокирам Мария Лалева с няколко въпроса извън суперлативите, които безспорно романът й заслужава!

IMG-20181018-WA0001

-Госпожо Лалева, чие беше решението корицата на „Живот в скалите“ да е толкова мрачна, защо не цветен морски залез например?

Корицата беше общ избор на издателството, мой и на автора на корицата Тодор Манолов. Моя беше идеята корицата да бъде оформена с възможно най-малко цветове и да имитира повърхността на скала, гледана отблизо. Съдържанието на романа не позволява снимка или картина, свързана с темите в книгата. Щеше да е подвеждащо да търсим връзка между сюжета и корицата. Затова избрахме тази тъмносива гама с вписани, почти слели се със скалите седнали фигури. Изглежда интелигентно, ненатрапчиво и много различно от доста ярките и много цветни решения за оформление, което напоследък се налага като тенденция в избора на кориците на книгите.

-Четох, че сте писали по рефлексите на читатели, които споделяли, и още го правят, всеки ваш цитат в мрежата. Чувствахте ли се понякога като проводник на чужди емоции и желания, или това ви доставяше удоволствие?

Пиша единствено по собствените си рефлекси и усещания. Цитатите се споделяха наистина много и с голям ентусиазъм, но това беше сигнал, че нещо в тези текстове се харесва и хората намират тези думи и откъси за близки до тях и емоциите им. Когато установиш, че написаното от теб провокира подобно отношение у читателите, ставаш още по-отговорен и внимателен като автор.

-Защо избрахте такава форма на романа – отделни герои да представят себе си чрез монолози? Какъв е опита ви с театъра и киното?

IMG_7797Тази форма се появи сама. Може би от поезията, където пиша от първо лице, единствено число. Така героите зазвучаха първо на мен по-честно и достоверно. Аз самата започнах да им вярвам повече, когато заговориха от свое име. Историята, емоциите, въпросите и отговорите им добиваха усещане за лично преживяване и дълбочина. И наистина изглеждаха по-искрени и честни. В театъра нямам никакъв опит. Написала съм два сценария за пълнометражни филми- „Дамасцена“, който заснехме през 2015-2016 г. с премиера за България на 3 ноември 2017 г. и „Бездомните“, работата по който предстои през следващата 2019 г.

-Вие с кого от персонажите си се идентифицирате най-много, чий образ носите в сърцето си?

Във всички герои ме има по малко, но не приличам на никого и не бих казала, че мога да се припозная в който и да било от тях. Понякога си мисля, че ме „има“ най- много в Михаил и в Павел.

-Ако „Живот в скалите“ е визия за бъдещето, как да приемем човека, който може сам да си избира семейството, да се слива с различни ценности и хора?

-Дори и в настоящето човек се влива най-често в типична и близка до неговите ценности и вътрешните си нагласи среда и хора. Затова казват, че човек се познава по приятелите. Тях наистина ги избираме, за разлика от роднините. „Живот в скалите“ съвсем не е визия за бъдещето. То е анализ на границите на вътрешните ни затвори, на спирачките ни.

-Защо ви занимава темата за смъртта и въобще за отказа от физическия свят?

От „Египетската книга на мъртвите“ и „Египетска книга на живите“ въпросите за живота и смъртта са занимавали човешкия ум и емоции. Няма никаква логика човешкото съзнание да разглежда живота и смъртта като отделни процеси. Те са взаимозвързнани и да разсъждаваме по въпросите на смъртта не означава да се откажем от физически свят или от реалния живот. То е само опит, начин, път да осмислим реалността си и да бъдем по-мъдри и по-отговорни към себе си, другите и света ни.

-Има ли нещо, което би ви накарало да се махнете от България?

-Аз съм единственият фактор, който може да ме накара да остана или да си тръгна откъдето и да било. Така е за всеки. Причините винаги са първо в нас, после в заобикалящата ни действителност.

Въпросите зададе: Людмила Еленкова

215173_b

Прочетете още

top

ТОП 201 на десетилетието

Съвременните класики са за любов, за душата, за самите нас На върха е добре познато …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...