Начало / Интервюта / Курт Ауст: „Ако Нютон беше жив днес, никога не бих се опитал да му бъда приятел.“

Курт Ауст: „Ако Нютон беше жив днес, никога не бих се опитал да му бъда приятел.“

Курт АустКурт Ауст е виртуоз на криминалния жанр и един от най-добрите скандинавски автори, чиито книги са сравнявани с тези на Том Егеланд и Дан Браун. Притежава в колекцията си двете най-големи награди за криминална литература – „Златният пистолет“ (или „Ривертон“, Норвегия) и „Стъкленият ключ“ (за най-добър роман, написан в скандинавските страни).
Вече излязохана български 3 негови романа: „Невидимото братство“, „Алхимия на отмъщението“ и „Денят на Страшния съд“. В последния от тях героите на Ауст, напомнящи Шерлок Холмс и доктор Уотсън, са университетски професор и асистентът му, които разследват престъпления в навечерието на XVIII век. Литературните критици сравняват романа с „Името на розата“ от Умберто Еко.

Жанрът конспиративен трилър с исторически загадки е много модерен през последните години и търсен от читателите. Но не е ли писането на подобни романи твърде трудоемко начинание? Как подготвяте дадена тема и колко време ви отнема само проучването?
Обикновено пиша една книга за две години. Грубо казано, това е една година за проучване и друга, за да възпроизведа историята на хартия. Конспиративните трилъри са доста сложни и често действието се извършва в минали времена и в настоящето, и двете от които изискват добра подготовка. Освен това за „Невидимото братство“ аз избрах герой, за който беше задължително да съм направил задълбочено проучване, с цел да предам личността му възможно най-правдоподобно. Евен Вик трябваше да бъде необикновен с интереса си към числата, но не прекалено.

Всъщност защо се насочихте към този жанр?
Той дава възможност да се оборват наложени и утвърдени от векове тези под формата на художествена литература.
Докато пишех роман, в който имаше герой алхимик, открих, че Исак Нютон също е бил такъв. Тогава се роди идеята да напиша роман, посветен на това − с шифри и кодове. Тогава никой не знаеше за Дан Браун.

Вашите романи събират и преплитат съвремието и далечни времена, но кое остава непроменено в персонажите, в хората, които живеят в различна историческа действителност и етапи от развитието на света?
Това е добър въпрос и също така доста труден за отговор, тъй като не харесвам особено категоричните отговори. Въпреки всичко, с оглед на това, което съм написал в книгите за Евен Вик, любопитството е основна движеща сила в човешката еволюция и по този начин може да се разглежда като универсално. По същия начин е способността да се адаптираш към променящите се условия.

9152494_bС какво Исак Нютон, смятан от мнозина за най-великия и най-влиятелния учен на всички времена, но и отявлен окултист и алхимик, ви спечели, за да заложите в двата си най-популярни романа на мистерията около неговата скрита страна?
Нютон е познат като учен, известен със своите постижения в областта на математиката и физиката/астрономията. Въпреки това скритата му страна е неизвестна за повечето хора и затова реших да пиша за него. Надявах се да вдигна воала от прикритата и загадъчна част от живота му. В първата ми книга за Евен Вик четири основни тайни за Нютон са разкрити. Тези тайни са щели да му костват живота, ако са били известни на краля и кралицата.
Във втората книга − „Алхимия на отмъщението“, изваждам на показ тъмните страни на характера му. Що за човек е този велик учен? Нека да го кажа така: ако Нютон беше жив днес, никога не бих се опитал да му бъде приятел, а по-скоро бих стоял далеч от него.

Как мислите: хората са много различни или се интересуват и вълнуват от сходни теми и проблеми?
Повечето хора са чували за Исак Нютон като учен и изглежда, че хората от Европа и, нека да кажем, Корея и Уругвай са изненадани да разберат за новите факти, които разкривам.

Повечето автори предпочитат в своите криминалета да имат по един инспектор или проницателен любител криминолог, който разнищва случаите. В „Денят на Страшния съд“, както при сър Артър Конан Дойл, има двама герои – датски професор и неговият асистент норвежец, които разследват и разкриват престъпления в навечерието на ХVІІІ век. Когато са двама, по-лесно ли е или е по-интересно да има противопоставяне и както се казва, в спора да се ражда истината? А не е ли по-голямо интелектуално изпитание да “измисляте” оригинални аргументи и от името на двамата?
Томас и Петер са много различни хора, така че е лесно да ги оставя да обсъждат и спорят. Това ми помага да поддържам темпото. Чрез техните дискусии изказвам много неща, които иначе би трябвало да се опишат по един по-безинтересен начин. Двамата имат много добро чувство за хумор. Харесвам техните остроумни диалози и ги оставям да се дразнят един друг като стара семейна двойка.

Читатели, които обожават криминалната литература и имат “детективско” мислене, успяват да предусетят следващите ходове, развитието на историята или да уличат убиеца още от първата завръзка в текста. Залагате ли някакви объркващи кодове “срещу” такива хора, за да държите и тях в напрежение до самия край?
Част от това да разказваш криминална история е да разкриеш убийството така, че да бъде изненада за читателите. Следователно, съвсем естествено е, че авторът се опитва да отвлече вниманието и да подведе читателя (един вид „игра“, която авторът на криминални романи играе с читателя). В същото време убиецът трябва да бъде лице, което ще бъде прието като убиец. Той никога не трябва да бъде неизвестен за читателите. Нито трябва да е човек, който почти не се споменава. Тази част от планирането може да бъде трудна. В същото време това е една от най-приятните и предизвикателни задачи.

Четенето винаги е модерно – казваме често. Но днес голямото предизвикателство пред писателите и издателите е да се конкурират с другите средства за информация и развлечение, с киното, което не оставя много за проява на въображението и поднася всичко наготово. Защо е важно да се четат книги?
Гледането на филми и играенето на компютърни игри са предизвикателни дейности, които обаче се сервират наготово. Четейки книга, трябва да използваш въображението си по начин, който я прави до голяма степен лично твоя. Създаваш историята заедно с автора. Можеш да създадеш свои собствени изображения. Двама души могат да четат една и съща история и да имат напълно различно преживяване с книгата.
За да предизвика въображението на читателя, авторът не трябва да описва твърде много, а да намери добър баланс – да направи така, че и читателите да допринесат за разказа. Прекалено детайлната история става скучна. Ние не сме поканени във въображаемия свят. Няма място за нас и сме оставени като зрители. Тогава по-добре е да гледате филм :)
Всеки, който е съпреживявал това по време на една хубава книга, знае колко е прекрасно. Не искаш да напуснеш този измислен свят. Освен интелектуалното предизвикателство, което се намира в други медии, книгата може да ти даде дълготрайна наслада.

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...