Лира Литературно-рекламна Агенция
И двете развиват доверието му, задълбочават връзката с родителите и му помагат да общува с тях
Отдавна се спори кога малките са готови за книга
Според учените от университета във Флорида този момент настъпва още на 6-месечна възраст. Екип с ръководител Лиза Скот се посветил на това да проучи реакциите на мозъка на най-малките. Предмет на изследване били и движенията с очи, както и цялостното поведение на бебетата.
Лиза Скот раздала на родителите два вида книжки
Едните били кратки илюстрирани разкази за влакчета, лодки, коли и какви ли не други неодушевени предмети. Другият тип книги имал главни герои с конкретни имена. Така че мамите и татковците се научили да сменят памперси с едната ръка, а с другата да държат книгата, от която четат на своите деца.
Енцефалограмите показали особена активност в единия случай
Безличните и безименни герои оставили малките същества по-скоро пасивни. Но там, където се разказвала история на герой с име, наистина имало реакция.
Трите месеца на експеримента демонстрирали, че втората група книжки води до по-активно развитие на мозъка. Децата, които слушали такива истории, започнали да се концентрират по-лесно над онова, върху което им било обръщано внимание.
Проучването показало още нещо важно
Веднъж свикнали да четат на малките, родителите били склонни на по-задълбочено общуване с тях. Като резултат от задълженията си започнали да говорят повече на своите невръстни деца и най-важното, да се смеят повече с тях.
Смята се, че именно това е ключово за умението на човек да общува. През първата година от развитието си децата са по-скоро пасивни, което кара родителите да са също сдържани. Но говоренето, песничките и смехът се оказват по-важни от това кога е захранено детето, как е облечено или колко време прекарва на открито.
Изявяват се и естествените наклонности на детето
Най-малкото, то се чувства забелязано и щастливо – а като започне да израства, изявява естествено и интересите си. Но е важно да се почне наистина рано. Книжката, общуването, смехът – те са незаменими!
За връзката на малкия човек с книжките разказа Краси Проданов
