Начало / Критика / С усмивка към политкоректното

С усмивка към политкоректното

213554_bЛюдмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон

Неотдавна, преди четвърт век, един американец на име Джеймс Фин Гарнър решил да пренапише детските приказки за възрастни, като използва подменен, бюрократичен език. Либералният свят около г-н Гарнър приел за смешка сборника му „Политически коректни приказки за лека нощ” и го оставил 65 седмици в Топ 10 на „Ню Йорк Таймс”.

Книгата излиза у нас във виртуозния превод на Павел Боянов, а целта ù не е да обижда или принизява тези, които се чувстват различни. Още заглавието показва, че пародиите в случая служат за приспиване, за заблуда, донякъде на игра и като предупреждение.

Те приличат на известните „Упражнения по стил” на Реймон Кьоно, където прочитът на даден текст в контекста на определен автор променя смисъла на творбата.

Тук виждаме какви крайности може да достигне езикът в желанието си да избяга от истинското назоваване на нещата.

Например злата вещица страда от „хроничен недостиг на доброта”, кашата не е прегоряла, а „термично прогресирала”, Грозното патенце е „другояче красиво”, мащехата се нарича „небиологична майка”, беднякът – „икономически затруднен”, вълкът от „Трите прасенца” е „месояден империалистически изедник”, онзи пък, от „Червената шапчица” не изяжда никого, но си спретва с бабата „алтернативно стопанство” и т.н.

Сатира или демагогия – всеки може тълкува както иска политически коректните приказки на Джеймс Фин Гарнър. В българския фолклор има една поговорка, която съвсем на място би ги обобщила с мъдрото заключение: „Не по врат, а по шия!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *