Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, Радио Хеликон
Неотдавна, преди четвърт век, един американец на име Джеймс Фин Гарнър решил да пренапише детските приказки за възрастни, като използва подменен, бюрократичен език. Либералният свят около г-н Гарнър приел за смешка сборника му „Политически коректни приказки за лека нощ” и го оставил 65 седмици в Топ 10 на „Ню Йорк Таймс”.
Книгата излиза у нас във виртуозния превод на Павел Боянов, а целта ù не е да обижда или принизява тези, които се чувстват различни. Още заглавието показва, че пародиите в случая служат за приспиване, за заблуда, донякъде на игра и като предупреждение.
Те приличат на известните „Упражнения по стил” на Реймон Кьоно, където прочитът на даден текст в контекста на определен автор променя смисъла на творбата.
Тук виждаме какви крайности може да достигне езикът в желанието си да избяга от истинското назоваване на нещата.
Например злата вещица страда от „хроничен недостиг на доброта”, кашата не е прегоряла, а „термично прогресирала”, Грозното патенце е „другояче красиво”, мащехата се нарича „небиологична майка”, беднякът – „икономически затруднен”, вълкът от „Трите прасенца” е „месояден империалистически изедник”, онзи пък, от „Червената шапчица” не изяжда никого, но си спретва с бабата „алтернативно стопанство” и т.н.
Сатира или демагогия – всеки може тълкува както иска политически коректните приказки на Джеймс Фин Гарнър. В българския фолклор има една поговорка, която съвсем на място би ги обобщила с мъдрото заключение: „Не по врат, а по шия!”