Начало / Интервюта / Джулия Уелан: Животът заслужава специална бутилка вино в обикновен ден

Джулия Уелан: Животът заслужава специална бутилка вино в обикновен ден

Julia WhelanДжулия Уeлан е дългогодишна актриса и американски филмов сценарист. Има многобройни награди за интерпретация на текстове за аудиокниги. Завършва английски език и творческо писане в Мидълбъри Колидж и прекарва една година на обмен в Оксфорд. В града на замечтаните кули(изд. „Кръгозор“) е първият ù роман, който вече може да бъде намерен и на български език.

Уелан е създала красива, емоционална и романтична история за любов, загубата и за съдбоносните избори и всичко това на фона на красивия старинен Оксфорд – градът на замечтаните кули.

Вижте какво споделя в интервю Джулия Уелан за първия си роман, за Оксфорд и за връзката между любовта и виното:

 „В града на замечтаните кули“ е Вашият дебютен роман. Какво Ви вдъхнови да напишете книгата?

Писала съм през целия си живот и завърших магистратура по креативно писане. Започвах различни романи, но завърших само два. Моята професия като интерпрeтатор на аудиокниги (която е удивителна, защото се налага да чета книги по цял ден) определено ограничи възможностите ми да се съсредоточа върху своя собствен разказвачески глас.

Но по отношение на „В града на замечтаните кули“ нещата се развиха по различен начин. Аз съм и сценарист, преди около пет години бях наета да работя върху вълнуващ сценарий за филм, чието действие протича в Оксфорд. Имаше толкова много неща, които исках да развия около историята и характерите, но сценарият не ми остави достатъчно пространство за това. Хората, които бяха включени в проекта, знаеха, че искам да поема историята. Така че, когато вече имах изписани сто страници, ми дадоха зелена светлина. Така романът беше роден. Осъзнах, че от дълго време съм виждала тази история като книга, за да опозная тези герои в дълбочина и за да въведа нови идеи.

В книгата героинята Елинор Дъран отива да учи в Оксфорд, където и Вие сте учили. Каква част от личните Ви преживявания в описана в романа?

И аз съм била млада американка в Оксфорд. Изпитвах чувството на благоговеене и страхопочитание, съчетано със сериозни пристъпи на несигурност. Също така създадох страхотни приятелства, които не исках да изоставя там. Този исторически град има невероятната способност моментално да те накара да се почувстваш като у дома си. Но въпреки всичко се стараех да избягвам вплитането на личните си истории в книгата. Всичко, през което преминава Ела, е измислица.

Можете ли да ни кажете според Вас какъв път Ела изминава от началото до края на историята, как се разви нейният образ?

Наистина обичам Ела. Мисля, че в началото на историята тя е енергична, умна, способна млада жена. Като всички способни жени тя също вярва, че всичко ще протече така, както го е планирала. Но ето че среща не само Джейми, а и много нови приятели. В Оксфорд тя вече не е най-умният човек в стаята. Мисля, че точно това я изправя пред нея самата и тя успява да види, че не е точно образът, който е изградила за себе си, че се поддава на неща, които дълго време е отричала. Тя осъзнава, че всъщност животът не е списък със задачи. Може би не можеш да контролираш всичко, да планираш всичко. Може би понякога животът просто ти се случва и трябва да го живееш. Ела научава, че истинският тест за определяне коя си всъщност, е как избираш да се справиш със събитията, които не си планирала. Понякога просто не можеш да имаш всичко. Но трябва и да дефинираш това „всичко”. За мен процесът на съзряване е повратен момент във всеки един живот. И този момент исках да опозная.

Описваш връзките толкова красиво и леко, не само между Ела и Джейми, а и между Антония и Уилям. Умееш да улавяш премълчаните моменти във връзката. Това получава ли се лесно за теб?

Не бих казала лесно. Но като актьор и сценарист успявам да вляза в роля. Връзката между героите е най-вълнуващият момент за мен. Не е толкова лесно да усетиш какво героят е избрал да направи, но е много интересно да разбереш защо. Всичко е резултат на две десетилетия игра, много междуличностна и самоусъвършенстваща работа. Помогна ми и бакалаварската ми теза за методите на изграждане на героя.

Не искам да издавам много, но има една реплика, която Джейми употребява в края на книгата относно любовта и бутилките вино. Това беше толкова силно – можеш ли да ни кажеш малко повече за тази част?

Обичам виното. Имам специален интерес към него. И съм нещо като колекционер аматьор. Понякога поглеждам към моя нелеп хладилник за вино и си мисля „Ами ако има земетресение? Ако охладителната система се прецака, докато съм далеч от къщи по средата на знойно лято? Ако…, ако…, ако…” И за мен това е въпрос, който трябва да задавам за себе си и що се отнася до хората, които обичаме. „Ако някой от нас почине утре? Ако някой преживее ужасен инцидент? Ако нечия „охладителна система” си замине? Какво би останало неизказано?” Загубих баща си внезапно и съм благодарна всеки ден, че двамата изразявахме своята любов един към друг до деня, в който той просто спря да отговаря на телефона. Така че какво лошо има в специална бутилка в случаен четвъртък? Животът го заслужава.

Планирате ли да пишете още?

Абсолютно! Сега съм влязла в писателски ритъм и съм открила добър баланс между актьорството, аудиокнигите и моето собствено писане, така че вече обмислям следваща книга. Твърде рано е да навлизам в детайли, но със сигурност включва развитие на героите, изучаване на връзките и притежава част от ДНК-то на моята оксфордска история. Все пак пишем това, с което сме запознати.

Източник: Booktrib.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *