Начало / Автори / Чичо Стоян: „Колко мило, колко сладко е при мама и при татко!“

Чичо Стоян: „Колко мило, колко сладко е при мама и при татко!“

69186В най-дългия ден на годината, на 21 юни 1866 година, в пернишкото село Дивотино, тогава в пределите на Османската империя, е роден един от любимите ни детски поети – Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян. Всеки от нас къта в паметта си строфи от негови стихотворения и ги цитира на деца и внуци.

В младежките си години той сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се. През 1892 година участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 година се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 година.

Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894 – 1895 година със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 година.

Умира на 31 декември 1939 година в София.

Нека си припомним някои от неговите безсмъртни стихчета!

 

ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО

 

Колко мило, колко сладко

е при мама и при татко!

Те за нас се много трудят,

те за нас се рано будят.

Щом очите си отворим,

със кого ще заговорим?

С нашта мама, кротка, мила,

със зората подранила.

Тихо татко да събуди

да отиде да се труди —

да печели и набави

дрехи и обувки здрави,

и тетрадки, и писалки

за дечицата си малки…

Колко мило, колко сладко

е при мама и при татко!

 

ВРАБЧЕ

 

Сняг се сипе на парцали;

вее буря, веят хали.

А отвън се чуй врабчето

как се моли на детето.

 

И кой знае му езика,

той разбрал би как му вика:

— Джив-джив! Аз, дете, съм

още жив, още жив!

 

Нека веят бури, хали,

нека сняг се сипе, вали…

Ако имаш, ти сърце,

то ми хвърляй по зрънце.

 

Джив-джив! Аз, дете, съм

още жив, още жив!

И игрив, и скоклив!

Джив-джив, джив-джив!

 

СЪРДИТКО

 

Все за нещо ще намери

да се начумери:

ту му млякото горещо,

ту пък друго нещо.

 

И задето Петко в къщи

често тъй се мръщи,

Николинка, Ваньо, Митко

викат му Сърдитко.

 

ТЕМЕНУЖКА

Теменужчице ле ситна,

нежна, дъхава и китна,

я кажи ми, свежа, мила,

що си толкоз подранила?

Тук когато сняг лежеше,

миличка, ти де седеше?

 

— Ах, игрива Минке мила,

аз съм много подранила,

че тук рано слънце грее;

но когато вятър вее

и разнася сняг в полята,

аз си дремя във земята.

 

КЪМ УЧИЛИЩЕТО

 

Ученичка вече

се записа Лалка,

а пък мен не щяха,

че била съм малка!

 

Днес кога ми каза:

— Сбогом, моя, сладка,

и тръгна в ръцете

с молив и тетрадка,

 

толкоз домъчня ми,

чак ми се доплака!

Що и мен не взеха

заедно със кака?

 

МАЙЧИНА ОТМЯНА

 

От училище щом дойде

бебчето ще бави,

че да може нещо друго

майка ù да прави.

Ако ли е то заспало,

в кухнята помага,

а пък някога самичка

трапезата слага.

И това тя всичко върши

весела, засмяна,

та ù всички викат вкъщи —

майчина отмяна.

 

ЩЪРКЕЛ

 

Щъркел шарен,

я кажи –

цяла зима

де бе ти?

И защо тук

не стоя,

както ние

у дома?

Щъркел шарен,

дългокрак,

я затракай:

Трак, трак, трак!

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...