Начало / Автори / Чичо Стоян: „Колко мило, колко сладко е при мама и при татко!“

Чичо Стоян: „Колко мило, колко сладко е при мама и при татко!“

69186В най-дългия ден на годината, на 21 юни 1866 година, в пернишкото село Дивотино, тогава в пределите на Османската империя, е роден един от любимите ни детски поети – Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян. Всеки от нас къта в паметта си строфи от негови стихотворения и ги цитира на деца и внуци.

В младежките си години той сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се. През 1892 година участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 година се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 година.

Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894 – 1895 година със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 година.

Умира на 31 декември 1939 година в София.

Нека си припомним някои от неговите безсмъртни стихчета!

 

ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО

 

Колко мило, колко сладко

е при мама и при татко!

Те за нас се много трудят,

те за нас се рано будят.

Щом очите си отворим,

със кого ще заговорим?

С нашта мама, кротка, мила,

със зората подранила.

Тихо татко да събуди

да отиде да се труди —

да печели и набави

дрехи и обувки здрави,

и тетрадки, и писалки

за дечицата си малки…

Колко мило, колко сладко

е при мама и при татко!

 

ВРАБЧЕ

 

Сняг се сипе на парцали;

вее буря, веят хали.

А отвън се чуй врабчето

как се моли на детето.

 

И кой знае му езика,

той разбрал би как му вика:

— Джив-джив! Аз, дете, съм

още жив, още жив!

 

Нека веят бури, хали,

нека сняг се сипе, вали…

Ако имаш, ти сърце,

то ми хвърляй по зрънце.

 

Джив-джив! Аз, дете, съм

още жив, още жив!

И игрив, и скоклив!

Джив-джив, джив-джив!

 

СЪРДИТКО

 

Все за нещо ще намери

да се начумери:

ту му млякото горещо,

ту пък друго нещо.

 

И задето Петко в къщи

често тъй се мръщи,

Николинка, Ваньо, Митко

викат му Сърдитко.

 

ТЕМЕНУЖКА

Теменужчице ле ситна,

нежна, дъхава и китна,

я кажи ми, свежа, мила,

що си толкоз подранила?

Тук когато сняг лежеше,

миличка, ти де седеше?

 

— Ах, игрива Минке мила,

аз съм много подранила,

че тук рано слънце грее;

но когато вятър вее

и разнася сняг в полята,

аз си дремя във земята.

 

КЪМ УЧИЛИЩЕТО

 

Ученичка вече

се записа Лалка,

а пък мен не щяха,

че била съм малка!

 

Днес кога ми каза:

— Сбогом, моя, сладка,

и тръгна в ръцете

с молив и тетрадка,

 

толкоз домъчня ми,

чак ми се доплака!

Що и мен не взеха

заедно със кака?

 

МАЙЧИНА ОТМЯНА

 

От училище щом дойде

бебчето ще бави,

че да може нещо друго

майка ù да прави.

Ако ли е то заспало,

в кухнята помага,

а пък някога самичка

трапезата слага.

И това тя всичко върши

весела, засмяна,

та ù всички викат вкъщи —

майчина отмяна.

 

ЩЪРКЕЛ

 

Щъркел шарен,

я кажи –

цяла зима

де бе ти?

И защо тук

не стоя,

както ние

у дома?

Щъркел шарен,

дългокрак,

я затракай:

Трак, трак, трак!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *