Лира Литературно-рекламна Агенция
В най-дългия ден на годината, на 21 юни 1866 година, в пернишкото село Дивотино, тогава в пределите на Османската империя, е роден един от любимите ни детски поети – Стоян Михайлов Попов, известен с псевдонима си Чичо Стоян. Всеки от нас къта в паметта си строфи от негови стихотворения и ги цитира на деца и внуци.
В младежките си години той сменя различни професии, учи в духовна семинария, самообразова се. През 1892 година участва в театралната група „Просвещение“ на Константин Сапунов, а от 1893 до 1895 играе с трупата на новосъздадения театър „Сълза и смях“. През 1895 година се жени за актрисата Руска Мануилова, приела сценичното име Роза Попова. Освен в театъра Попов се изявява и в киното: играе главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм от 1922 година.
Поетичният творчески път на Стоян Попов започва през 1894 – 1895 година със сбирка от социална и революционна поезия в две части. Издирва, събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко през 1901 година.
Умира на 31 декември 1939 година в София.
Нека си припомним някои от неговите безсмъртни стихчета!
ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
Те за нас се много трудят,
те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила.
Тихо татко да събуди
да отиде да се труди —
да печели и набави
дрехи и обувки здрави,
и тетрадки, и писалки
за дечицата си малки…
Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
ВРАБЧЕ
Сняг се сипе на парцали;
вее буря, веят хали.
А отвън се чуй врабчето
как се моли на детето.
И кой знае му езика,
той разбрал би как му вика:
— Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
Нека веят бури, хали,
нека сняг се сипе, вали…
Ако имаш, ти сърце,
то ми хвърляй по зрънце.
Джив-джив! Аз, дете, съм
още жив, още жив!
И игрив, и скоклив!
Джив-джив, джив-джив!
СЪРДИТКО
Все за нещо ще намери
да се начумери:
ту му млякото горещо,
ту пък друго нещо.
И задето Петко в къщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко
викат му Сърдитко.
ТЕМЕНУЖКА
Теменужчице ле ситна,
нежна, дъхава и китна,
я кажи ми, свежа, мила,
що си толкоз подранила?
Тук когато сняг лежеше,
миличка, ти де седеше?
— Ах, игрива Минке мила,
аз съм много подранила,
че тук рано слънце грее;
но когато вятър вее
и разнася сняг в полята,
аз си дремя във земята.
КЪМ УЧИЛИЩЕТО
Ученичка вече
се записа Лалка,
а пък мен не щяха,
че била съм малка!
Днес кога ми каза:
— Сбогом, моя, сладка,
и тръгна в ръцете
с молив и тетрадка,
толкоз домъчня ми,
чак ми се доплака!
Що и мен не взеха
заедно със кака?
МАЙЧИНА ОТМЯНА
От училище щом дойде
бебчето ще бави,
че да може нещо друго
майка ù да прави.
Ако ли е то заспало,
в кухнята помага,
а пък някога самичка
трапезата слага.
И това тя всичко върши
весела, засмяна,
та ù всички викат вкъщи —
майчина отмяна.
ЩЪРКЕЛ
Щъркел шарен,
я кажи –
цяла зима
де бе ти?
И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?
Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак, трак, трак!