Начало / Автори / Васил Сотиров: „Всичко знам, но не и аз какво съм!“

Васил Сотиров: „Всичко знам, но не и аз какво съм!“

38005_vOow3mBvzvxyhcpZBWhC5WSM9cMFu1-560x315-trim(0,0,578,720)

 

 

 

 

 

 

 

 

На 31 май 1947 г. в София, в семейство на художници, е роден поетът Васил Сотиров. Блестящ версификатор, но без отрицателната съставка в значението на тази дума, той е автор на поезия за деца и възрастни, на хумористични стихове и епиграми, преводач е на класически френски поети, сред които Франсоа Вийон и Леополд Седар Сенгор, както и драматург и сценарист. Творбите му са пъстра и често пъти парадоксална палитра от тъга, болка, смях и скепсис и правят стила му характерен и лесно разпознаваем. Богатството на езика, с който борави, сякаш личи още по-силно в преводите му, които са образец за съвременно художествено претворяване и се родеят с тези на Валери Петров. А детските му стихчета са малки бисери на шеговитост и закачливост.

Честит рожден ден, Васко! Още дълго да ни радваш със своето остроумие, веселост и културен поетичен слог!

Тук ви предлагаме няколко различни негови поетични превъплъщения:

 

ДИПТИХ ЗА СЕЛЦЕТО

І.

Едно съвсем опърпано селце

смълчано сред баирите се гуши.

Във него числом-словом налице

са общо има-няма двайсет души,

 

които тягостно душа берат,

наместо да ги радват плодовете.

Излишен е и този селски път,

полегнал и повяхнал като цвете.

 

Повява вятър и шепти бреза,

селцето кърши свойта изнемога −

то тук е като капнала сълза

от безпристрастното око на Бога.

 

Ала далече от свети места,

за кой ли дявол кротичко сълзата

очаква някой ден да бъде тя

изтрита от лицето на земята?

 

ІІ.

 

Какво ли може да се случи тук?

Пък и защо ли някой да се пита?

Но пролет е. И ето че от юг

внезапно ято ангели долита.

 

Какъв омайващ полъх на пера,

дошъл кахърното да изтърбуши!

Със светнали очи „И таз добра…“

си казват има-няма двайсет души.

 

Живот изпълва всеки селски двор,

комай и за сеитба идва време…

Навред звучи ангелогласен хор

и хубаво е, дявол да го вземе!

 

Е, хайде − пък каквото Бог реши:

дори да секне ангелската песен,

дори и двайсетината души

да отлетят със ятото наесен…

 

 

ОТМЯНА

 

Кака вече е голяма

и е мамина отмяна:

готви, чисти и простира,

ходи за боза и бира,

тича за месо и мляко…

 

Аз й викам:

— Браво, како!

 

И си слагам очилата,

взимам вестник във ръката,

па полягам на дивана,

че съм таткова отмяна.

 

 

Франсоа Вийон

БАЛАДА ЗА СМИСЪЛА НА НЕЩАТА

 

Знам, че се лепят мухи на мед,

знам и кой със тога се намята,

знам, че злото има свой разцвет,

знам, че чакат круши от върбата,

знам дървото, видя ли смолата,

знам кое и как да го прахосам,

знам лентяя и потта пролята —

всичко знам, но не и аз какво съм.

 

Знам на ближен ризите безчет,

знам и колко расов е абатът,

знам и монахиня с луд късмет,

знам го господаря по слугата,

знам ги номерата във играта,

знам как лудият заглажда косъм,

знам на много бурета вината —

всичко знам, но не и аз какво съм.

 

Знам дръглив катър и кон напет,

знам какво е пяна на устата,

знам жените и за мой късмет,

знам кого го бие днес парата,

знам наяве и насън нещата,

знам със ерес как да ви ядосам,

знам, че Рим е пъпът на земята —

всичко знам, но не и аз какво съм.

 

Ваша милост, блъскам си главата,

знам кое и как виси на косъм,

знам, че песента ми е изпята —

всичко знам, но не и аз какво съм.

Прочетете още

damian-damianov

Дамян Дамянов: „Домът ни да е стряха за човека, почукал нощем за подслон! Амин!“

На 6 юни 1999-а, 64-годишен угасна един от най-обичаните български поети. И от най-неспокойните. Затворен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *