Начало / Автори / От всяка тиква европейски тиквеник не става

От всяка тиква европейски тиквеник не става

Cover-Timur-i-negovite-komandosiЮлия ПЕТКОВА

Преди тази книга да стане реалност, бях чела един текст на автора ù в „Капитал”, подписан не от разказвача на фейлетони, а от Вилислав Георгиев − шеф производство в българска фирма. Получило се беше нещо като документална фикция. В статията той споделя опит от първа ръка, разкриващ находчивостта, която му се е наложило да прояви като директор на винзавод в средата на 90-те… Сигурно немалко предприемачи са се разпознали в тази авантюра.

За съжаление сборникът „Тимур и неговите командоси” излезе след неговата смърт. Преждевременна смърт, покрусила не само семейството му, но и всичките му приятели, колеги и читатели. Всъщност Тимур е псевдонимът, под който Георгиев се подвизава в българското интернет пространство от времето на форумите и първите блогове, а по-късно започва да публикува статии и сатирични разкази в личния си блог и във вестниците „Капитал“ и „Сега“.

Предвид бедния на фейлетони български литературен пейзаж, сигурно ще оцените острата политическа сатира, искрящия абсурдистки хумор, непринудения начин, по който авторът пародира всякакви стереотипи и клишета. Съблюдавайки мярката, която го задължава да остане верен на жанра. По думите на съставителя Иво Балев, от тези истории могат да ви настръхнат косите или да се разсмеете, а защо не и да се замислите: „За прочита на тези късове публицистична проза не е нужно културологично образование, но все пак се изисква едно малко по-зряло отношение към сатирата и цялата условност на жанра.”

Тимур рисува героите на деня, вчерашния и днешния. А навярно и утрешния. Освен че са злободневни и извикват горчив смях, темите и случките в сборника изненадват. Хрумките на автора са поразително сочни и „експлозивни”, родени от пулса на ситуацията. Без да се натяга и да се прави на безгрешен, Георгиев излага на показ неизтребими страхове и пороци, покварата сред властимащите, дребните ни ежедневни хитрувания, сервилността, невежеството, редица народопсихологични черти…

Понеже се предполага, например, че проевропейският тиквеник ще бъде изключително вкусен, логично е някой да се опита да го открадне – все пак в България живеем. „Затова всички помощници на главния готвач са все бивши ченгета, да пазят тиквеника.” Обърнете внимание и на „Зимата на нашето недоволство” (Не по Стайнбек и хептен не по Шекспир), „Пешо решава да умре”, „И слезе Господ на Земята”, „Дяволска работа”…

И тъй като наближава Гергьовден, ето една рецепта за печено агне по депутатски. Из цикъла „Рецепти от родната политическа кухня”.

 

ПЕЧЕНО АГНЕ ПО ДЕПУТАТСКИ

Преди всичко – необходимо ви е агне. За да се получи истинският, неповторим вкус на депутатско ястие, много важен е произходът на животното: необходимо е поне три поколения назад родителите му да са били примерни овце – редовно доени, стригани и да не са блеели прекалено много. Желателно е от самото си раждане агнето да е гледало с обожание овчаря и да е било твърдо убедено, че само с гега могат да се оправят нещата. Изключително важно е то да бъде купено с държавни пари, иначе няма да е по депутатски. Преди да се заколи животното, задължително е да му се обясни, че това не е каприз на овчаря или гостите му, а: така иска Европа, налага се за благото на всички, бъдещите поколения ще оценят жеста и така нататък. По този начин се сваля стресът на агнето и после месото му става по-вкусно…

Междувременно се изкопава яма – метър на метър на метър. Важното е да е някъде в гора, реституирана, но все още неизсечена… После в ямата се наклажда огън. Според специалисти кулинари той трябва да е от дъбови дървета, сечени в гора, където навремето е имало партизани – казват, че там имало някакъв особен дух, който се вселявал в хората и след две-три поколения им помагал да станат депутати. Но понеже подобни гори вече са кът, става и такава, в която са снимали „На всеки километър“ например.

Огънят трябва периодично да се ръчка от депутат, сменил поне три парламентарни групи. Тук много важно е отрано да се усеща накъде ще духне вятърът и да се предприемат съответните действия. Иначе жаравата няма да се получи равномерна. Когато тя е готова, върху нея се настила слой орехова шума. Не много дебело, примерно както асфалт на нова магистрала. Да издържи там, докато опечем агнето, после вече няма значение. Пък и важно е да се пестят листата, не се знае кога пак някой ще прати „еколозите“ да вдигат шум.

Върху шумата слагате агнето, после отново шума, а след това отново се наемат същите хора, които копаха – сега да засипят… После агнето се пече няколко часа, примерно колкото един разгорещен парламентарен контрол. Понеже то е в земята и наоколо всички следи са заличени, за разнообразие се канят медии и пред тях се симулират спорове и конфликти. Когато обаче някой заблуден млад журналист зададе основния въпрос: „А къде е агнето?, всички свиват рамене: „Ами няма го, изчезна като парите на КТБ“…

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...