Начало / Любопитно / „Майката на дявола. Хроника на едно велико десетилетие” (откъс)

„Майката на дявола. Хроника на едно велико десетилетие” (откъс)

Виктор Суворов

Първата поява на странната цел във въздушното пространство на Съветския съюз е регистрирана на 4 юли 1956 година, в деня на 180-годишнината на независимостта на Америка. Самолет от неизвестен тип и с неизвестна държавна принадлежност нарушава границата на ГДР, минава над Източна Германия и Полша и нарушава въздушното пространство на Съветския съюз в района на Гродно, след което маршрутът му продължава над Минск, Вилнюс и Калининград. За прехващане на нарушителя излитат общо 132 съветски изтребителя. Само четири от тях (три МиГ-17 и един Як-25) успяват да открият целта визуално, но за прехващане не им достига нито височина, нито скорост. След това призракът продължава да се появява отново и отново. Всеки път от различни посоки. Данните на радарите стъписват съветското ръководство: някакъв
обект на недостижима височина ту виси в стратосферата почти неподвижно, ту се носи със скорост 750–800, че дори понякога и с 850 километра в час. Въпросът е поставен пред водещите съветски авиационни конструктори. Отговорът на Микоян, Яковлев и Туполев е категоричен: това е невъзможно. Щом намали скоростта си до скорост на птичи полет, неидентифицираният летящ обект трябва да падне. А и що за летате-
лен апарат е това, та да лети на такава височина по пет, че и по шест часа? Това са глупости. Операторите на РЛС си измислят. Тук трябва да добавим, че съветските РЛС (радиолокационни станции) от типа П-8 и П-10 трудно успяват да открият тази неизвестна цел и да я следят. С въвеждането на по-съвършена техника ситуацията се променя.
На 13 януари 1959 година РЛС П-30 от Туркестанския корпус на ПВО (в този момент единствена в целия корпус) засича целта на височина 20 600 метра. За да я прехване, излита изтребител МиГ-19 с пилот старши лейтенант Н. Ширяев. Максималната височина, на която може да се издигне изтребителят, е 16 500 метра. Летецът обаче засилва машината, превръща скоростта във височина и успява да изскочи на 17 500 метра. И вижда нещо странно. Докладва на земята, че вижда над себе си
самолет с необичайна форма на височина приблизително 20 до 21 хиляди метра.
Съветският летец, естествено, не може да се задържи на набраната височина – изтребителят му губи скоростта си до нула и бързо слиза на височината, за която е
конструиран. След кацането си летецът прави рисунка на силуета на нарушителя: корпусът е относително къс, размахът на крилете е невероятен. Това очевидно е силует
на планер. Но планерите не могат да летят на такава височина, също както не могат и да летят с такава скорост.
Докладът на летеца е изпратен в Москва и от Москва незабавно пристига командващият изтребителната авиация на ПВО, два пъти герой на Съветския съюз, генерал-полковник от авиацията Е. Савицки начело на група експерти. Провежда се сериозен разговор, по-скоро разпит, който продължава пет часа. Изводът е: летецът е искал да се отличи, целият му разказ е измислица. Времето си върви, операторите на РЛС продължават да докладват за появата на такива цели. Те винаги
се появяват на височина 20–21 километра. И винаги над такива обекти като ядрения полигон в Семипалатинска област, ракетния полигон Тюра–Там, полигона на ракет- ните войски на ПВО Сари–Шаган, ракетния полигон Капустин Яр, завода за обогатяване на уран „Маяк“ край Свердловск, недовършения ракетен полигон в Плесецк.
И още едно правило. Целта се появява рядко, но винаги в почивни дни и на празници, американски или съветски: 4 юли, 7 ноември, 31 декември, 23 февруари. И ето че в ранното утро на 1 май 1960 година се появява пак. Дълбоко в недрата на Москва, в Централния команден пункт на ПВО на СССР, се провежда кратко съвещание. Обстановката се поизяснява. И дори като че ли настъпва известно успокоение. Нарушителят е във въздушното пространство на Съветския съюз вече повече от два часа. Лети на север. С всяка минута полет все повече се отдалечава от границата, коя-
то е нарушил. Следователно му е все по-трудно да се върне. С всяка минута той все повече се приближава до централните райони на страната, където вероятността да попадне в зоната на обстрел на зенитните ракети нараства. Територията е огромна. Най-голямата на света. Няма начин цялата да бъде защитена със зенитни ракети. Междините между зоните на поражение на зенитните ракети се покриват от изтребителите на ПВО МиГ-17 и МиГ-19. Целта обаче явно не е лъжица за тяхната уста.
След първите появи на странния нарушител в съветското небе се прави всичко възможно да се създаде изтребител-прехващач, способен да се справи с нахалниците на каквато и височина да летят. Въпросният изтребител е създаден от великия авиационен конструктор Павел Осипович Сухой. Казва се Су-9. Създаден е не за ВВС, а специално за авиацията на ПВО. И не е просто изтребител, а цялостен комплекс, включващ освен самия изтребител управляеми ракети и станция за насочване от земята. Още
по време на стадия на експерименталните варианти Су-9 чупи световния рекорд за височина на полета – 28 857 метра. Следват световни рекорди за височина при хоризонтален полет и световни рекорди за скорост на 100- и 500-километрови затворени маршрути. За тези постижения обаче се налага да се плати висока цена. Машината се оказва сложна за производство, управление, експлоатация и ремонт. Су-9 все още не е приет на въоръжение в ПВО на СССР, но вече се носят слухове и вицове като как ще се развиват нещата по летищата: летецът мокър, техникът потен, а конструкторът Сухой – сух от водата. Вицовете обаче се разправят най-горе. Долу, по летищата, никой изобщо не е чувал за този конструктор.

Свързани заглавия
Виктор Суворов сваля маските около Карибската криза

Прочетете още

хеликон-2-1024x681

„Хеликон Стамболийски” се прероди на „Съборна”

Екипът на „Хеликон Стамболийски“ Казано е: Единственото вечно нещо е промяната. Харесва ли ни или …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.