Лира Литературно-рекламна Агенция
Виктор Суворов
Първата поява на странната цел във въздушното пространство на Съветския съюз е регистрирана на 4 юли 1956 година, в деня на 180-годишнината на независимостта на Америка. Самолет от неизвестен тип и с неизвестна държавна принадлежност нарушава границата на ГДР, минава над Източна Германия и Полша и нарушава въздушното пространство на Съветския съюз в района на Гродно, след което маршрутът му продължава над Минск, Вилнюс и Калининград. За прехващане на нарушителя излитат общо 132 съветски изтребителя. Само четири от тях (три МиГ-17 и един Як-25) успяват да открият целта визуално, но за прехващане не им достига нито височина, нито скорост. След това призракът продължава да се появява отново и отново. Всеки път от различни посоки. Данните на радарите стъписват съветското ръководство: някакъв
обект на недостижима височина ту виси в стратосферата почти неподвижно, ту се носи със скорост 750–800, че дори понякога и с 850 километра в час. Въпросът е поставен пред водещите съветски авиационни конструктори. Отговорът на Микоян, Яковлев и Туполев е категоричен: това е невъзможно. Щом намали скоростта си до скорост на птичи полет, неидентифицираният летящ обект трябва да падне. А и що за летате-
лен апарат е това, та да лети на такава височина по пет, че и по шест часа? Това са глупости. Операторите на РЛС си измислят. Тук трябва да добавим, че съветските РЛС (радиолокационни станции) от типа П-8 и П-10 трудно успяват да открият тази неизвестна цел и да я следят. С въвеждането на по-съвършена техника ситуацията се променя.
На 13 януари 1959 година РЛС П-30 от Туркестанския корпус на ПВО (в този момент единствена в целия корпус) засича целта на височина 20 600 метра. За да я прехване, излита изтребител МиГ-19 с пилот старши лейтенант Н. Ширяев. Максималната височина, на която може да се издигне изтребителят, е 16 500 метра. Летецът обаче засилва машината, превръща скоростта във височина и успява да изскочи на 17 500 метра. И вижда нещо странно. Докладва на земята, че вижда над себе си
самолет с необичайна форма на височина приблизително 20 до 21 хиляди метра.
Съветският летец, естествено, не може да се задържи на набраната височина – изтребителят му губи скоростта си до нула и бързо слиза на височината, за която е
конструиран. След кацането си летецът прави рисунка на силуета на нарушителя: корпусът е относително къс, размахът на крилете е невероятен. Това очевидно е силует
на планер. Но планерите не могат да летят на такава височина, също както не могат и да летят с такава скорост.
Докладът на летеца е изпратен в Москва и от Москва незабавно пристига командващият изтребителната авиация на ПВО, два пъти герой на Съветския съюз, генерал-полковник от авиацията Е. Савицки начело на група експерти. Провежда се сериозен разговор, по-скоро разпит, който продължава пет часа. Изводът е: летецът е искал да се отличи, целият му разказ е измислица. Времето си върви, операторите на РЛС продължават да докладват за появата на такива цели. Те винаги
се появяват на височина 20–21 километра. И винаги над такива обекти като ядрения полигон в Семипалатинска област, ракетния полигон Тюра–Там, полигона на ракет- ните войски на ПВО Сари–Шаган, ракетния полигон Капустин Яр, завода за обогатяване на уран „Маяк“ край Свердловск, недовършения ракетен полигон в Плесецк.
И още едно правило. Целта се появява рядко, но винаги в почивни дни и на празници, американски или съветски: 4 юли, 7 ноември, 31 декември, 23 февруари. И ето че в ранното утро на 1 май 1960 година се появява пак. Дълбоко в недрата на Москва, в Централния команден пункт на ПВО на СССР, се провежда кратко съвещание. Обстановката се поизяснява. И дори като че ли настъпва известно успокоение. Нарушителят е във въздушното пространство на Съветския съюз вече повече от два часа. Лети на север. С всяка минута полет все повече се отдалечава от границата, коя-
то е нарушил. Следователно му е все по-трудно да се върне. С всяка минута той все повече се приближава до централните райони на страната, където вероятността да попадне в зоната на обстрел на зенитните ракети нараства. Територията е огромна. Най-голямата на света. Няма начин цялата да бъде защитена със зенитни ракети. Междините между зоните на поражение на зенитните ракети се покриват от изтребителите на ПВО МиГ-17 и МиГ-19. Целта обаче явно не е лъжица за тяхната уста.
След първите появи на странния нарушител в съветското небе се прави всичко възможно да се създаде изтребител-прехващач, способен да се справи с нахалниците на каквато и височина да летят. Въпросният изтребител е създаден от великия авиационен конструктор Павел Осипович Сухой. Казва се Су-9. Създаден е не за ВВС, а специално за авиацията на ПВО. И не е просто изтребител, а цялостен комплекс, включващ освен самия изтребител управляеми ракети и станция за насочване от земята. Още
по време на стадия на експерименталните варианти Су-9 чупи световния рекорд за височина на полета – 28 857 метра. Следват световни рекорди за височина при хоризонтален полет и световни рекорди за скорост на 100- и 500-километрови затворени маршрути. За тези постижения обаче се налага да се плати висока цена. Машината се оказва сложна за производство, управление, експлоатация и ремонт. Су-9 все още не е приет на въоръжение в ПВО на СССР, но вече се носят слухове и вицове като как ще се развиват нещата по летищата: летецът мокър, техникът потен, а конструкторът Сухой – сух от водата. Вицовете обаче се разправят най-горе. Долу, по летищата, никой изобщо не е чувал за този конструктор.
Свързани заглавия
Виктор Суворов сваля маските около Карибската криза
