Начало / Без категория / Да пишеш за болката с любов

Да пишеш за болката с любов

Всяка година, в началото на февруари, има един ден, в който символично отбелязваме, че притежаваме воля да се справим с болестта на болестите – рака. А едно от средствата, които помагат да променим нагласите и мисленето си, са именно книгите. Няколко примера за това от Краси Проданов.

nature-plant-flower-spring-botany-flora-1287412-pxhere.com

Ако освободим душата, и тялото може да оздравее

Болката е първото нещо, за което се сещаме, споменем ли болестите. Но има болка, която покосява тялото, и друга – дето стиска в примка душата.

Ако освободим душата, казват сума ти прекрасни книги, имаме шанс да излекуваме и тялото. Но мисията е трудна – иска се много вяра и надежда.

И все пак, има как да се роди тази вяра… Има как душата да погледне към светлината.

Лекарство за стенещи от болка души например е създал Джон Грийн

Още сюжетът на „Вината в нашите звезди“ сякаш те кара да затръшнеш веднага книгата и да избягаш надалеч. От болката в нея.

Макар че прочетеш ли и ред, ще искаш да стигнеш до края.

Хейзъл – главната героиня в романа, си мисли, че е най-нещастното същество на света, докато един ден в живота й не се появява Огъстъс. И двамата са на 16 – и двамата неизлечимо болни. Дали пък животът няма да им дари по-лека съдба?

Джон Грийн поднася топло и задушевно проблем, който по правило оставя дълбока травма в съзнанието. Обществото крие подобни теми от децата. Но тази книга я предлага някак чисто и по човешки. Приятелски, а заедно с това – и с много любов.

За да пишеш за рака с чувство за хумор, се иска и смелост, и много талант. Резултатът е една болезнено красива история, както оценява критиката „Вината в нашите звезди“. А като последствие от това написаното от Грийн вече е съвременна тийн-класика.

dushata09

История за болката в живота на Стефан Данаилов

Повечето пъти си мислим, че болестта ни хваща неподготвени. В този момент най-ценна е реакцията на хората около нас. Пример за това е историята на един от най-обичаните в нашето кино – Стефан Данаилов. Знакова фигура в областта на културата, депутат и дори министър, той споделя истината за болестта си в „Романът на моя живот“. Биографията му, създадена от Георги Тошев, съдържа цяла една глава, наречена „Болестта като предупреждение“.

Но и тук първото, над което се замисляме, е защо животът избира именно болката, че да ни направи по-силни… По ирония на съдбата, докато самият актьор се лекува, съпругата му Мария крие от него за собствената си болест. С цената на своя живот спасява неговия.

Луиз Хей оздравява благодарение на вътрешния си глас

Да приемем болестта всъщност е първата крачка към това да я преодолеем. Понякога се получава, друг път – не. В един момент например голямата Луиз Хей се разболява от рак на шийката на матката. Подлага се на лечение, на строги диети, но вътрешният й глас нашепва друго. Истинската причина за нейната болест всъщност е неумението да прощава. Затова тя решава да излекува първо собствените си гняв и страх. В резултат болестта изчезва, а Луиз ни радва с книгите си чак до 90-ата си година.

bible-1136785-1920

Най-важна е съпричастността ни

Ето заради всички тези примери с любов и съчувствие се замисляме за онези, които са се сблъскали с болестта. А самият ден – денят на борба с рака, се отбелязва от повече от 800 организации по целия свят. Всяка година, на 4 февруари, те обръщат внимание, че сред нас има хора, които страдат. Събират се и средства, за да е по-ефективен начинът, по който се противопоставяме на рака. Но първото лекарство – това е съпричастност, съпричастност и любов. И книгите, които разтворихме, точно това ни казват. А всички ние, които обичаме да четем, добре знаем, че и книгите са път към здравето. Точно него искрено ви пожелаваме!

Прочетете още

Моят мъж пенсионерът

Пенсионира ли се любовта?

В навечерието на Деня на св. Валентин книжарниците се изпълват със стихосбирки, приютили първите трепети …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *