Начало / България / 170 години самота в Мак(ед)ондо

170 години самота в Мак(ед)ондо

eba5ca5a5c0f249001dde2b55bdba5d5Неспирният дъжд е добро извинение за всяка национална апатия. Искахме, опитахме, но стихиите се оказаха по-силни от нас. Затова спуснахме кепенците и се кротнахме в уюта на спарения въздух, на сигурното родово-общинно пред съмнителното общочовешко. Някой може да вярва в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро, но докато дъждът залива къщите ни, по-добре е да не шаваме много, за да не се удавим. А пък един ден, когато облаците се разнесат и слънцето пекне, тогава ще излезем навън и ще смаем света.

Подобно на Христовата на кръста, всяка саможертва удивлява, ала превръща извършителя ù в обожаван самотник. Пред нея множеството мълчаливо коленичи, но вътрешно я отхвърля или, най-малкото, тя му се струва противоестествена. Ами да, каква файда от подвиг, ако няма оцелели, за да го оценят. По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата. И понеже на върха има място само за един, и то вече заето, по-разумно е да се скупчим в основата му, та така да го съхраним.

Никой не е по-голям от собствената си нищета. Дори и най-богатият крие бели страхове за черни дни. Тогава ще ги извади и ще заяви с пророческа псевдогорчивина: „Аз нали ви предупреждавах!…” И множеството ще му повярва, защото факт е – тук са, живи са, а пък който имал други възгледи за нещата, негова си работа.

Мак(ед)ондо е затънтено градче, не столица на света, затова нека не съдим жителите му сурово. Така чувстват нещата те, така постъпват. Преклонена главица, сабя не я сече – и ето, че и гребенът не става излишен, и четката за зъби влиза в употреба. Самотата убива човека, изяжда го отвътре, а общението, събирането на муцуни една до друга в сплотен кръг и безкрайното пладнуване обещават ако не райски ябълки, то поне тучна трева.

Не от нас е измислено: тъй стоят нещата от памтивека и така ще продължат вовеки. Всичко друго е от лукаваго и животът го доказва. Който не вярва, нека става паметник, the choice is yours. А пък ние синовно ще слагаме цветя пред него.

 

Прочетете още

640x480_1420468659

171 години от рождението на Христо Ботев

В МЕХАНАТА Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...