Начало / Любопитно / Защо книгата е най-добрата храна за мозъка?

Защо книгата е най-добрата храна за мозъка?

thesisterswine-readinglist-Моля, отговорете честно на следващия въпрос, защото отговорът му може да повиши радостта в живота ви, да отложи деменцията и дори да удължи битието ви: Колко часа прекарахте в четене през миналата седмица? Този въпрос получават хиляди американски семейства всяка година от 1992 г. като част от мащабно проучване за здравния статус и остаряването, уточнява сайтът Readers Digest.

Малка част от мащабното проучване сред повече от 20 000 пенсионери, той дълго време е пренебрегван при анализа на резултатите. Но когато през 2016 г. учени от Йейл се заравят в данните от последните 16 години, касаещи читателските навици на над 3600 мъже и жени на възраст над 50 години, те откриват обнадеждаващ модел – хората, които четат, независимо дали художествена или нехудожествена литература, поезия или проза, поне по 30 минути на ден, живеят средно с две години повече от тези, които изобщо не четат. С 23% е по-ниска смъртността между 2001и 2012 г. сред тези, които отделят повече от 3 часа за четене на седмица, показват още данните.

Ако четете това, значи може да се заключи, че познавате ползите от писаното слово. Може би дори вече сте запознати с данните, че децата, чиито родители им четат няколко пъти в седмицата от 6-месечна възраст, четири години по-късно показват по-висока грамотност, имат по-добри резултати на тестовете за интелигентност и в последствие си намират по-добра работа в сравнение с нечетящите. Но последните проучвания показват, че четенето може да е дори по-важно на зрели години. Когато се практикуват през целия живот, четенето и боравенето с езика могат да подкрепят функцията на мозъка дългосрочно. Казано просто – силата на думите е сила за ума.

За да разберем каква е силата на думите, нека зададен същия въпрос като този на екипа от Йейл: Какво в четенето на книги засилва мозъчната ни дейност повече от четенето на вестници и списания? На първо място, четенето на дълга творба подкрепя задълбочаването, критичното мислене, а проследяването на връзката между главите засилва връзката със света извън книгата. Това буквално трасира съществуващите и създава нови пътища между различните части на мозъка. С времето тези невронни връзки подпомагат по-бързото мислене и са отлична защита срещу най-лошите диагнози, касаещи мозъка и възприятията. На второ място, четенето на книги доказано увеличава емпатията и емоционалната интелигентност. Развитието на тези социални качества води до по-активно общуване, което пък намалява нивата на стреса, а двете заедно увеличават продължителността и качеството на живота.

Това, разбира се, не означава, че списанията, вестниците и новините онлайн не оказват влияние. Четенето и запълването на съзнанието с нови думи, фрази и факти оказва положителен ефект върху менталното здраве. Ново проучване насочва, че по-богатият речник усилва устойчивостта срещу когнитивните разстройства, мозъкът се адаптира по-добре към потенциални вреди. Така както кръвта помага да се затворят раните, така тренираният мозък създава нови връзки около зони в него, засегнати от инсулт, деменция или други проблеми. Това може да обясни защо при аутопсия на възрастни хора в мозъците им се забелязват големи участъци, засегнати от Алцхаймер, докато приживе не са проявявали сериозни признаци. Учените предполагат, че това е вид компенсаторен механизъм на скрити мозъчни увреждания.

Но как се изгражда този мозъчен резерв? Тук идва добрата новина за любителите на словото – речникът ни е устойчив на стареенето, а колкото по-богат е той, толкова повече се забавят проявленията на менталните нарушения. В проучване в Испания участвали 300 доброволци на възраст 50+ години, а резултатите показали, че тези с по-беден речник са три до четири пъти по-сериозно изложени на риск от когнитивни нарушения.

Ученето на чужди езици също подхранва мозъка. Всъщност проучванията показват, че ученето на нещо ново – музикален инструмент или чужд език – е най-доброто, което можете да направите за мозъка си, независимо то възрастта. Помните ли мрежата от връзки, която се образува при четене на книги? Тя става дори по-голяма от ученето на непознат език. В резултат на това полиглотите се справят много по-добре в решаването на няколко задачи едновременно, имат по-добра памет и се фокусират по-силно върху важна информация в сравнение с хората, говорещи само един език. Изследване от 2013 г. от сферата на неврологията показва, че пациенти, които говорят два или повече езика, развиват деменция средно 4.5 години по-късно от тези, говорещи само един език. И тъй като мозъкът, който е учил чужд език в ранна възраст, ще има повече предизвикателства по-късно, никога не е късно да отворите речник с нов и непознат език. Дори не е нужно да гоните перфектно ниво, „дори само базата на езика може да забави деменцията“, твърди д-р Томас Бак от Университета на Единбург.

Разбира се, изучаването на нов език не е бърза крачка. За щастие дори само един урок носи мигновено удовлетворение. Изследователи от Германия и Испания дали на 36 участници в изследване изречение с една и съща непозната дума. На едните дали „Всяка неделя баба ходеше до „jedin“., а на другите: „Човекът беше погребан в „jedin“. Когато едната група разбрала, че е отговорила правилно, а именно „jedin“ значи „гробище“, в техните мозъци се активизиран център, който обикновено е свързан с удовлетворението от храна, секс, хазарт или други стимули.

Затова не забравяйте какво ни напомня науката – струва си да увеличаваме броя на думите, които владеем, и да им даваме повече поле за изява днес, утре и през целия ни живот.

Прочетете още

book-ends-bookshop-768x512

Клиент спечели книжарница

Докато книжарниците измислят какви ли не начини да печелят клиенти, в Уелс един щастлив читател …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *