Лира Литературно-рекламна Агенция
Противно на стария виц за „чукча-писател“, съвременните писатели са едни от най-запалените читатели. Пише го в трудовата им характеристика. Поредното доказателство е Джеймс Ролинс, който разказа пред „Ню Йорк Таймс“ за своите читателски вкусове.
Какви книги има на нощното Ви шкафче?
Винаги има някакъв микс от художествена и нехудожествена литература, защото всяка вечер се чудя какво ще ми щукне и ще ми се дочете. Освен това там има и бележник, в който нахвърлям идеи, хрумнали ми посред нощ, а също и голям жълт маркер за подчертаване. Той ми служи както за подчертаване на отделни факти, които по-късно мога да използвам в собствените си книги, така и за отбелязване на някои изключителни пасажи. Това, което в момента е на нощното ми шкафче е „Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара“ от Насим Николас Талеб, която проучвам за следващ проект, “The Stone Sky” от Н.К. Джемсин, която чета за удоволствие и „Infinite Jest“ от Дейвид Фостър Уолъс, защото наистина искам да я завърша.
Кой е любимият Ви писател?
Макар че не съм израснал в Мисури, бих казал Марк Твен. Едновременно завиждам и съм впечатлен от способността му да преплита хумор, приключения, фентъзи, автобиографични детайли, наука и социални коментари в своите творби, а често – и в едно и също изречение. Имам пълна колекция с произведенията му, а също и великолепната му биография, написана от Рон Пауър и последния роман на Оскар Хихуелос “Twain and Stanley Enter Paradise”, която разкрива връзката на Марк Твен с известния изследовател Хенри Мортън Стенли. Стигнах до там, че използвах гледната точка на Твен за един от героите си в романа „Седмият мор“, докато изследвах и евентуалното му приятелство с Никола Тесла. И ако това не са достатъчно доказателства, в началото на писателската си кариера избрах псевдонима Джеймс Клемънс за фентъзитата, които пишех. Реших, че, след като Твен е зарязал името си Самуел Клемънс, аз мога да го заема.
Кои са любимите Ви съвременни писатели?
Ани Пру. Всяка година се опитвам да чета наградените писатели, затова прочетох “The Shipping News”, която и досега си остава любима книга в библиотеката ми. Разнообразната употреба на езика от Пру ми помага да преодолея писателското блокиране. Тази книга освобождава нещо в ума ми и ми позволи да се превърна в издаван автор.
Кои жанрове обичате и кои избягвате?
Има една стара повеля: авторите трябва да пишат това, което обичат да четат. Това важи с пълна сила в моя случай, но е и проблем. Израснах с многообразие от жанрове – научна фантастика, фентъзи, криминалета, мистерии, шпионски и приключенски романи. Това пиша в момента, микс от всички изброени жанрове. Все още си спомням как издател ме повика в офиса си в Ню Йорк и ме пита: „Какво, по дяволите, пишеш?“ За нещастие нямах задоволителен отговор. Колкото до жанровете, които избягвам –много малко са. Може би, ако трябва да посоча някой, това са книги с алтернативна история. Може би защото ми е твърде трудно да следвам истинската в главата си.
Кои са любимите Ви приключенски романи?
Без съмнение, романите на 30-те и 40-те години, особено тези за Док Савидж, написани от група автори под общия псевдоним Кенет Роубсън. Пристрастих се към тях в гимназията, когато книгите бяха преиздадени. Дори днес имам цялата колекция от 182 това. Тази серия е очарователен микс от различни жанрове – от фентъзи и наука, през история, приключения и шпионаж. Затова може да се каже, че наистина обичам да чета това, което пиша.
Освен приключенски и екшън трилъри, Вие пишете фентъзи книги под псевдонима Джеймс Клемънс. Кои са любимите Ви фентъзи романи и автор?
Абсолютният ми фаворит в жанра е Дж. Р. Р. Толкин. Бях толкова запален в гимназията, че не свалях от гърба си тениска с думите “Keep on Tolkien”. В тези години се запалих и по един нов тогава и неизвестен все още автор на име Джордж Р. Р. Мартин. И как можех да не се запаля – и двамата имаха инициали Р. Р. в средата на името си. Бях толкова развълнуван, че господин Мартин се върна към фентъзито и продължи серията на „Игра на тронове“. За съжаление – с големи прекъсвания. Почти съсипах първото си копие от „Игра на тронове“, когато прочетох пасажа, в който Джон Сноу открива глутницата на малките вълчаци. Беше перфектна сцена и като сюжет, и като проза.
Кое е най-интересното, което научихте от книга напоследък?
Докато правех проучванията за последния си роман, подчертавах пасажи от “Venomous: How Earth’s Deadliest Creatures Mastered Biochemistry” от Кристи Уилкокс. От тази книга научих, че най-популярната парти дрога е Отровата на кобрата. Тези, които искат да получат веществото от източника, може да посети „змийските танци“ в Индия (нещо като опиум танците в миналото), където можете да бъдете ухапани от истинска кобра и да изпаднете в еуфоричен ступор. Това е доказателство колко изненадващи мерки могат да вземат хората, за да избягат от действителността. Аз обаче предпочитам да прочета книга.
Коя книга би ни изненадала в библиотеката Ви?
Имам почти всички книги, написани от романтичната писателка Сандра Браун. Тя е Кралицата на мъчителното романтично напрежение, което те кара да си изгризеш ноктите. Освен това е великолепна разказвачка.
Кой подценяван автор да прочетем по Ваш съвет?
Той не е точно подценяван, но мисля, че заслужава по-голямо признание и внимание. Става дума за Дан Симънс. Освен, че е забележителен разказвач, той съчетава гениално няколко жанра – научна фантастика, хорър, фентъзи и дори – т.нар. висока литература. И печели награди във всеки от тях. Книгата, която ме впечатли е роман, чието действие се развива в Индия – „Песента на Кали“. Брилянтен разказ, толкова разстройващ, че трябва да се замислиш, преди да я отвориш отново.
Какъв читател бяхте като дете? Кои бяха любимите Ви книги и герои?
За да добиете представа за читателските ми навици като дете, ще ви кажа не броят на книгите, а колко място заемаха в библиотеката ми. И до днес си спомням момента, в който стигнаха 1 ярд (0,9144 м). Повечето от любимите ми книги бяха свързани с животни – от „Черния красавец“ на Ана Сюел до „Тарзан“ на Едгар Райс Бъроуз. Особено бях впечатлен от края на романите. Но най-любимия герой ми беше Дани Дън – момчето учен от книгите на Джей Уилямс и Реймънд Абрашкин. Дани нямаше магически сили, само ума и мъдростта си, което го превръщаше в истински герой за пример.
Доколко предишната Ви професия на ветеринар има значение за писането Ви?
Е, как да не? Не е планирано. Когато спрях да се занимавам с ветеринарната си практика, животните навлязоха в книгите ми. Всеки мейл от читател бе взиман предвид. И изведнъж всичките ми герои ми се сдобиваха с козина – ягуарче-сирак, изгубено вълче, военно куче, млада горила. Онази част от ума ми, която обича животните, не може да бъде потисната и се преплете с онази част, която си пада по дивите истории.
Коя Ваша книга Ви е любима и най-важна за Вас?
Макар че е не е цяла книга, бих посочил “The Pit”. Това е новела, която написах за антологията „Воини“ на Джордж Р. Р. Мартин, в която всеки участващ писател трябваше да предостави история с участник воин. Моят герой може да принадлежи на всяко време и място. Избрах да пиша от гледната точка на куче, откраднато от един заден двор и тренирано за криминално провеждани кучешки боеве. Като ветеринар, тази новела ми даде шанс да осветля колко жесток е подобен кървав спорт. Като писател, успях да създам история за отчаянието, реванша, изкуплението и прошката.
Ако можеше да изберете Ваши книги, които да бъдат превърнати във филм, или телевизионен сериал, кои биха били те?
Бих избрал някои от самостоятелните романи, като „Амазония“. В нея един мутант се изгубва в амазонската джунгла и смесва различни местни същества. Включително създава малък мутант – смес между отровна жаба и пираня. Много искам да видя тази книга филмирана, защото дава възможност за промоция в „Макдоналдс“: „Купете детско меню и вземете плюшена пираня-жаба за вашето дете!“
Ако можете да препоръчате една книга на президента, коя би била?
“Alas, Babylon” от Пат Франк. Апокалиптична приказка за ядрена война и човешката цена, която се плаща за нея.
Ако сте домакин на литературна вечеря, кои трима писатели бихте поканил?
Марк Твен, Артър Конан Дойл и Майкъл Крайтън. Бих се почудил дали Джордж Р. Р. Мартин, но това ще е просто още едно извинение за него, за да не допише поредицата си.
Разочароваща, прехвалена, или просто не добра – кои книги бихте окачествили така? Коя е последната книга, която не дочетохте?
Това са книги, които може да са ме разочаровали, просто, защото очакванията ми са били твърде високи. Имам първото издание на „Сияние“ на Стивън Кинг с автограф. Това е едно от съкровищата в библиотеката ми. Кинг е сред най-любимите ми автори, затова бях много развълнуван, когато излезе „Доктор Сън“, продължението. Но сюжетът не успя да разпали старата искрица, която ме караше да се завивам през глава от ужас, докато четях оригинала. Може би беше нормално. Може би с годините бях пораснал, както главният герой, и както Дани Торанс, сиянието ме бе превзело отвътре.
Кой бихте искали да разкаже Вашия живот?
Моето куче Дънкан – ако имаше способност да се концентрира по-дълго от 17 секунди. Дънкан знае най-тъмните ми тайни. Затова може би той е най-добрият избор за разказвач.
Кои книги се срамувате, че не сте прочел все още?
Когато става дума за приключенска литература, златните стандарти са Клайв Къслър и Том Кланси. Чел съм много от двамата автори, но не съм прочел най-добрите им, според мен, книги: “Raise the Titanic!” на Къслър and “Ловът на Червения Октомври“ на Кланси.
Коя е следващата книга, която ще прочетете?
Може би точно тези двете, които споменах: “Raise the Titanic!” на Къслър and “Ловът на Червения Октомври“ на Кланси.
