Лира Литературно-рекламна Агенция
Кариерата на британския писател Питър Мейл се развива доста интересно и нестандартно, припомня „Гардиън”. В средата на 80-те години на миналия век той работи в рекламно списание, което се справя много зле. Когато през 1989 г. излиза книгата му„Една година в Прованс”, никой не й обръща внимание. Мейл не е бил познато име в литературата за пътувания и никой не предполага, че творбата му си струва.
Историята е донякъде автобиографична – разказва се за семейна двойка на около 50 години, която се премества да живее в Южна Франция заедно с двете си кучета. Авторът описва техните преживявания – с мързеливи майстори, водопроводчик, който свири на кларнет и скъпи адвокати. Читателите обаче харесват книгата. След над двадесет години „Една година в Прованс” е продадена в 1 милион копия в Обединеното кралство и 6 милиона в цял свят. Тези тиражи я правят една от най-популярните книги за пътувания. След като произведението се превръща в хит, следващите книги на Мейл са очаквани с нетърпение от читателите.
„Когато пристигнах във Франция през 1987 г. имах намерението да напиша роман. Но се намерих в ситуация, в която бях много по- заинтересуван от живота около мен, отколкото от това да седна и да работя. Изпратих писмо на агента си, за да се извиня и да обясня положението. Той ми отговори, че ако мога да направя още 250 страници в духа на писмото, ще ми намери издател”, разказа самият автор.
Абнър Стайн – агент на писателя, успява да направи сделка с издателство „Хамиш Хамилтън”, което предлага аванс от едва 5 000 паунда. Първоначално са отпечатани само 3 000 копия и от издателството са сигурни, че много от тях няма да бъдат продадени.
Най-хитрия маркетингов трик, който е направен, е следния: вместо по стандартния начин да се публикува книгата, „Сънди Таймс” предлагат радикална мярка – да публикуват извадка от творбата всеки месец от годината. От издателството не са развълнувани, но все пак се съгласяват. Още след първото публикуване, читатели се обаждат да питат кога ще излезе следващата част.
Така се получава ефекта на снежната топка. До края на годината „Една година в Прованс” е на път да се превърне в бестселър. „Две неща ме накараха да разбера, че нещо необикновено се случва. Първо, фотограф на „Сън” дойде в градината ми. Когато го попитах какво очаква да снима, той ми отвърна: „Никога не се знае. Може някой да се покаже гол”. Второто и много по-забележително е, че от Токио бе организирана специална екскурзия до Прованс, която включва оглеждане на къщата ми”, спомня си Мейл.
Той заявява, че има противоречиви реакции сред местните жители относно книгата. Някои са доволни, защото след публикуването й Прованс вече е туристически обект, но други не толкова. „Книгата е била обвинявана в най-абсурдни неща от сорта на това, че е причината да има по-малко клиенти в хлебарницата, или че има повече немски клиенти в кафенетата”, казва Мейл.
Сега, вече прехвърлил 70 години, англичанинът все още живее в Прованс, но вече в далеч по-хубава къща. Там успява да игнорира някои от основните неща от модерния живот като електронна поща и мобилни телефони. Мейл продължава да яде, пие и пише „а ла франсез”.
Свързани заглавия
Първата книга на Питър Мейл за Франция излиза през януари
