Лира Литературно-рекламна Агенция
Името на П. Г. Удхаус винаги извиква в представите на запаления читател образа на „добрата стара Англия“, с нейните порядки, взаимоотношения, дух и хумор. Но малцина знаят, че през 1947 г. писателят, създал най-запомнящите се британски образи Джийвс и Устър, напуска Англия през 1947 г. и заминава за САЩ без въобще да погледне назад.
Пелам Гренвил Удхаус, известен просто като П. Г., живее в северна Франция, докато работи по последния си роман за Джийвс и Устър “Joy in the Morning”, когато нацистите нахлуват в страната. Те окупират дома му за известно време, преди да го пратят в концентрационен лагер в Германия. По-късно писателят нарича мястото „доста приятно“, твърди Mental floss.
„Всички мислят, че германските лагери са най-вече килии за измъчване. Но този беше наистина перфектен и обикновен. Лагерът имаше изключително добър и мил началните и правехме много неща. Играехме крикет и пр. И разбира се, аз пишех през цялото време“, разказва Удхаус. Той прекарва 11 месеца там преди внезапно да бъде освободен и отведен в един хотел в Берлин, където служител на министерството на външните работи на Германия го очаква за среща. Името му е Вернер Плак. Двамата се познават бегло от Холивуд, така че писателят не вижда нищо необичайно в срещата им. Плак съветва Удхаус да използва времето, прекарано в лагера, правилно и му предлага да започне да пише сценарии за преживяването си за радиопредаване, което да бъде излъчено в Америка. Германецът очаква, че доверявайки се на стила на англичанина, в американския ефир ще се появят истории за игри на крикет и писане на книги. Това не се харесва на британските власти, които обвиняват Удхаус, че се опитва да пренебрегне ужасите на войната. Писателят е шокиран, когато МИ5 се свързва с него и го разпитва за „пропагандните материали“, които е писал за германците. „Мислех, че хората, които чуят тези записи, ще ме харесат, защото съм запазил жизнерадостния си дух въпреки тежките обстоятелства. Исках да се предпазя, като им кажа, че никога не съм имал намерения да помагам на врага и съм изпитвал огромно психическо неудобство и натиск, а също и болка в резултат на действията си“, казва им П.Г. през 1944 г.
Съвременникът му Джордж Оруел му се притича на помощ, като през 1945 г. пише есе, което нарича „В защита на П.Г. Удхаус“. За съжаление то не променя обществената нагласа. От МИ5 решават да не продължат разследването си срещу писателя, но въпреки това изглежда, че британците вече си имат изградено мнение. Ненавистта им към хумориста стига до там, че в няколко книжарници и библиотеки скриват книгите му от рафтовете. След като се сблъскват с хулигански прояви и надписи по стените на дома им, Удхаус и съпругата му решават да съберат вещите си и да се преместят в Ню Йорк. Това се случва през 1947 г., като семейството никога не се връща в Англия.
Всъщност, това не означава, че никога не са искали да го направят. През 1973 г., на 91-годишна възраст, той разкрива, че иска да се върне. „Разбира се, че искам. Но на моята възраст е трудно да се движа. Бих искал да се върна през пролетта. Явно всички искат да ме видят. Проблемът е, че никога не съм летял. Предполагам, това е решението“, казва писателят.
За нещастие, той умира от сърдечен удар преди да успее да осъществи пътуването.
Авторът обаче никога не разкрива горчивина по отношение на родината си. През 1973 г. за интервю за „Пари Ревю“ репортерът го пита дали съжалява за начина, по който са се държали с него в Англия. „О, не, не. Нищо подобно. Всичко е отминало“, отговаря П.Г.
И се оказва прав. Всичко е забравено. Нещо повече, два месеца преди смъртта му, Кралицата го удостоява с рицарско звание и показва, че всичко е простено.
