Начало / Критика / Теодора Стефанова – живот между фикция и реалност

Теодора Стефанова – живот между фикция и реалност

210029_bАлександра АЛЕКСАНДРОВА, Колибри

Автомобилна катастрофа помрачава безгрижния живот на Теодора и я изпраща в кома за 18 дни. След това за нея никога нищо вече не е същото.
Осмото чувство – ключът към вселената“ е новата книга на Теодора Стефанова. За широката публика тя е позната като „гадателката на Берлускони“, но в тази своеобразна изповед читателят може да надникне в миналото ù и да опознае детския ù свят, първите ù влюбвания, обичта към близките, бурните ù младини.  Забележителният ù живот я повежда в различни кътчета от България, среща се с „леля Ванга“, както тя я нарича, отива да живее в Италия, гостува в Америка…
След злополуката животът ù се преобръща на 180 градуса. Необяснимо за нея и до днес е защо и как в този момент умът й се отключва, за да приеме посланията на един висш интелект от космоса… Унилсън е името на извънземното, с което тя влиза в контакт и започва един нов живот на границата между ирационалното и реалността.
Отключих себе си и се оставих на светлината. Съществуват много определения за хората, които притежават дарби, подобни на моята. Но аз всъщност съм носител на послание. Човек с мисия. Проводник на добра енергия. Едва ли е по силите на някого да успее да прекърши света, но аз вярвам, че ще успеем да изкореним злините. Заспивам и се будя с мисълта, че мога да накарам всеки човек да отвори очите си за добрината. Посланието, което идва от една далечна и друга планета, е по-силно от всички нас. Ще пребъде. Ще изкореним предразсъдъците си и няма да се делим и съдим.
Книгата бавно се плъзга от личната история към вселенската мъдрост. Навлиза в неподозирани дълбини, разкривайки не само тайни за бъдещето на света, но и подробно описва пробемите, които днес хората носят в душата си. Философията в посланието на Теодора се крие в простичката мъдрост да бъдем добри и да си даваме любов. И макар и тези думи да са се превърнали в клише, те все още са светлина. Продължават да бъдат това, което трябва да следваме. Дали някой ден ще се научим да поставим приемането и емпатията над злобата и егоцентризма си?
Изкореняването на завистта и егоизма е трудно постижимо, но не и невъзможно. Ще бъдем истински свободни и щастливи тогава, когато поставяме нуждите на другите пред нашите собствени. Тогава, когато материалните облаги не ни водят за носовете. Срещайки се с истинската добрина, ще можем да реализираме космическото братство и да изтълкуваме правилно Светото писание, в което се крие цялата вселенска истина за света.
Днес неспирно се давим в оплакванията си и хвърляме вината за неуспехите си върху някого другиго. Политиците, родителите, съседите, новото поколение, старото, режима. Кога ще ни помогне някой? Изобщо ще бъде ли подадена ръка, която да целунем и в която да се вкопчим. Ръка, която да изтрива нежно сълзите ни. Понякога това, което търсим нейде далеч и отвъд, е по-близко, отколкото предполагаме…
Невъзможно би било да смятаме, че някой ден планетата ще осъмне с милиарди еднакви хора. Достатъчно е да има водачи. Осветени души, които да покажат верния път на останалите.
„Осмото чувство – ключът към вселената“ не само ще разкрие пред вас какви трудности очакват човечеството, но и прогнозите на авторката за бъдещето на страни като България, Италия, Франция, Германия, Аржентина, Хърватия, Палестина, Швеция, Дания и много други. Това е една своеобразна обиколка из близкото бъдеще на света ни, в която тя ще ви покаже как ще се промени политическата карта, ще съумеем ли да опазим природата си, какви ще бъдат децата, които ще се раждат и как ще се справим с присъствието на изкуствения интелект…

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...