Начало / Автори / Децата на големия будител Мартин Лутер: Топ 5 протестанти в литературата

Децата на големия будител Мартин Лутер: Топ 5 протестанти в литературата

martin-luther-cranach-100~_v-img__16__9__xl_-d31c35f8186ebeb80b0cd843a7c267a0e0c81647На 31 октомври 1517 г. Мартин Лутер прави революция в Християнството, която все още се усеща в текстовете на автори като Даниел Дефо и Емили Бронте.
Любовта на протестанта Лутер към думите е това, което прави биографичната му история толкова интересна. Затова и пишем за него в навечерието на българския празник на будителите, чието дело толкова напомня неговото. Това, а и защото днес се навършват 500 години от началото на неговата Реформация, която той поставя с отпечатването на 95 тезиса, са повод да ви припомним петима герои-протестанти от известни романи.

1.    Томас Кромуел във „Вълци“ (2009 г.) и „Доведете труповете“ (2012 г.) от Хилари Мантел
Мантел печели голямо одобрение заради реабилитирането на Томас Кромуел − синът на ковача, който, бидейки дясна ръка на Хенри VIII, иска да стане граф на Есекс. Той придава на английската версия на Реформацията по-протестантска форма, отколкото при други обстоятелства тя би имала. Но според много специалисти Кромуел на Мантел е плод на художествена измислица.

2.    Робизон Крузо в „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо (1719 г.)
Тази известна всекиму измислена автобиография на корабокрушенец, който прекарва времето си на самотен остров, четейки Библията е сбор от няколко неща: метафора на европейския колониализъм, пътешествие на пилигрим, история както за духовното освобождаване, така и за развитието на протестантската трудова етика. Преди това, в творбите си, Дефо е известен като пуритан.

3.    Артър Диймсдейл в „Алената буква“ от Натаниъл Хоторн (1847 г.)
Неговото папство в Бостън вижда Диймсдейл като олицетворение на светостта, но той знае, че е по-добре да служи като пример за човешката слабост, тъй като тайно е баща на дете от брака му с Хестър Прим. Колкото повече се измъчва сам (физически и психически), защото не може да признае греховете си, колкото по-добри стават проповедите му, толкова по-почитан става той. Но проповедите му не могат да му отредят място в Рая според протестантския канон, установен от Лутер.

4.    Джоузеф в „Брулени хълмове“ от Емили Бронте (1847 г.)
Въпреки, че заради тежкия йоркшиърски диалект може да е малко трудно да следим изказванията на прислужника от „Брулени хълмове“, свързването му със строгото му убеждение в Протестанството е очевидно. Самодоволен, критичен, поклонник на Шабат, той постоянно предупреждава околните, че земните им грехове ще ги отведат „право при Дявола“. Джоузеф страда от липса на мили и християнски мисли, прилича ни на абсурдна карикатура.

ил.2.майката5.    Майката в „Портокалите не са единственият плод“ от Джанет Уинтърсън (1985 г.)
В своя полуавтобиографичен роман за момиче, което расте в груба среда на Петдесятно общество в северна Англия, Уинтърсън нарича осиновителката на героинята си просто „майката“. Тя е ужасяващо създание, фокусирано да отгледа дъщеря си като „божията избраница“. Тежката ѝ майчина обич е толкова условна, колкото безусловна е отдадеността ѝ към Християнството. Тя веднага я оттегля, след като дъщеря ѝ се влюбва в друго момиче. Разбираме, че майката има двуполюсен свят. „Никога не беше чувала за смесени чувства, за нея имаше само приятели и врагове“.

Превод Кристина Цонева, по материали от „Гардиън“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *