Лира Литературно-рекламна Агенция
Антология на американската поезия предизвика спор в литературните среди, пише „Гардиън”. Става дума за „Антология на „Пенгуин” на американската литература през ХХ век” от писателката и поетеса Рита Дав. Книгата предизвиква недоволство от страна на Хелън Вендлър, която е литературен критик от около 40 години.
Според Вендлър, която преподава в „Харвард”, Дов се е опитала да „балансира”, като добавя в антологията си „прекалено много чернокожи поети, на които е отделено прекалено много внимание, в много случаи повече, отколкото е необходимо, за сметка на други, по-добри автори като Силвия Плат, Алън Гинсбърг и Стърлинг Браун”. (В пролога на книгата си Дов обяснява защо ги е пропуснала – за издателството „Пенгуин” откупването на правата за публикуване на техни произведения е било прекалено скъпо).
Освен това Вендлър смята, че са представени7 прекалено голям брой поети. „Включени са около 175 човека, много от тях или не са добри, или имат беден речник. Няма век, през който се пише литература на английски език, който да има 175 автора, които да си струва да четем”.
Заключението на Вендлър е, че Дов е правила своя избор на културна основа, като дава пример, че след селектираните 20, родени между 1954 г. и 1971 г. Петнадасет са от малцинствата в САЩ (испанци, чернокожи, индианци или азиатци), а само пет са бели.
Рита Дов, носителка на „Пулицър”, отговори, като обвини Вендлър в „едва прикрит расизъм”. Тя открито заявява: „Количеството язвителност, с която тя говори минава всякакви граници. Вендлър не само пренебрегва фактите, но и езика й, уважаван през годините заради своята теоретична елегантност, става грозен и груб”.
„Ние, от испански, индиански или азиатски произход, или с черна кожа, заслужаваме винаги да сме втора ръка? Заслужаваме уважение само, когат отстъпваме пред „бели” критици? За съжаление не живеем в пост-расистко общество. Дори тези, които се смятат за либерални, хуманисти, продължават да вярват в идеалите си за раса и привилегии”, коментира още авторката на антологията.
