Лира Литературно-рекламна Агенция
Когато Илан Мастаи е 26-годишен, майка му умира. „Мисля за това къде съм в живота си в момента и ми е трудно да си представя как би изглеждал, ако майка ми беше жива”, споделя вече 43-годишният канадски актьор. „Започнах да пиша заради това. Започнах да преминавам от желанието си да бъда писател към истинското писане. Последният подарък, който получих от майка ми, беше усещането, че времето ми не е безкрайно. Когато си млад, е много лесно сам да станеш най-големият си враг. Лесно си намираш различни причини, които те спират да преследваш мечтите си. Лесно се убеждаваш сам, че ако не опиташ, няма да се провалиш. Когато изгубих майка ми, това се промени за мен”.
През следващото десетилетие Мастаи гради успешна кариера в Холивуд като сценарист. Най-известен е с филма „What If”, с участието на Даниел Радклиф и Зоуи Казан. През 2013 г. започва да работи по нов проект – история за мъж, който среща себе си в паралелна вселена. Решава, че този път няма да е сценарий, а роман. Така се ражда „Всички наши грешни дни”(изд. „Бард“).
И така, ето го в офиса на „Пенгуин Рандом Хаус”, напълно убеден в себе си. След десетилетие във филмовата индустрия е готов за ново предизвикателство, вече трудно нещо може да го изплаши. „Така и не бях писал дотогава за преживяното, когато изгубих майка си. Не исках да напиша някакъв мрачен и депресиращ мемоар. Затова разказвах за смъртта на майка ми, но използвах машини на времето и летящи коли”.
За романа си Мастаи получава аванс от 1,25 млн. Той проследява историята на Том, пътешественик от друга вселена, затворен в нашето настояще. След като вижда неприятния свят, в който живеем, той се опитва да се върне в своята вселена, но не успява. Том е избягал от свят, в който майка му наскоро е починала, а той е разочарование за баща си. Тук, където попада, той намира сестра, която досега не е имал, баща си като различен човек и все още живата си майка. Курсът на световната история може да е променен, но липсата на ориентация в личния му живот си е същата.
Освободен от ограниченията на киното, Масаи експериментира с характеристиките на литературния текст. В една от главите текстът тече наобратно, докато друга е конструирана изцяло от думите shit и fuck.
„Щом ще пиша книга, исках тя да има всичко, което може да включва една книга. Неща, които не можеш да си позволиш в други художествени формати” обяснява авторът. Сега пред него стои предизвикателството да напише сценарий по книгата си. Признава, че това малко го затруднява.
В момента Мастаи работи по втория си роман, който оприличава на указания по борба или за футболен мач. „Да пишеш роман е като при плуването, опитваш се да преджапаш, но може и да се удавиш”.
Превод Кристина Цонева, по материали от „Гардиън”