Начало / Автори / Шеймъс Хийни: Лунни разстояния, пропътувани отвъд любовта

Шеймъс Хийни: Лунни разстояния, пропътувани отвъд любовта

Seamus-Heaney-009На 30 август 2013 г. в Дъблин, Ейре, си отиде един от големите поети на нашето съвремие. Роден на 13 април 1939 г. в малка ферма на име Мосбоун (Mossbawn) край Белаги (Bellaghy) в Дери Сити, Северна Ирландия, Шеймъс Хийни учи в колежа Сейнт Колумб в Дери, който е католическо училище. Следва в Кралския университет на Белфаст, преди да заживее в Дъблин, от където пътува до САЩ, където преподава от време на време.
Поезията му става обект на обществено внимание през 1966 г., когато е публикувана първата му получила популярност стихосбирка – „Death Of A Naturalist“. Хийни е най-важният ирландски поет на поколението си и бива описван от поета Робърт Лоуъл като „най-важният ирландски поет от Уилям Б. Йейтс насам“.

През 1995 година получава Нобеловата награда за литература.

Ето три негови стихотворения, първите две в превод на Кристин Димитрова:

 

СЛЕДОВНИКЪТ

Баща ми крачеше зад ралото

с издути рамене, като платно, завързано

между браздата и държалото.

Щом цъкнеше с език, конете се разбързваха.

 

Пък беше майстор. Биваше го да поправи

теглича, лъскавото острие да втъкне.

Земята се обръщаше на прави

ивици. До синора с едно завъртане

 

обръщаше запенения чифт

назад към нивата. Премерваше земята

със поглед, поприсвил очи

и безпогрешно набелязваше браздата.

 

Подтичвах в подкованата му диря

и често се препъвах в буците.

Понякога на раменете му се ширех

и с всяка крачка се издигах и се спусках.

 

Мечтаех да порасна и да грабна плуга,

око притворил, мишците напрегнал,

а го преследвах и не правех друго,

освен под едрата му сянка да се пречкам.

 

Бях напаст − падах, ставах ден след ден,

скимтях. Така и не обръгнах.

А днес баща ми крета подир мен

и все не иска да си тръгне.

 

УЖ-ДЕТЕ

Открих го в курника,

където тя го беше затворила. То

не можеше да произнесе ни дума.

 

Когато лампата грейваше −

светъл жълтък

в прозореца на вътрешната стая,

детето от бараката

долепяше око до процепа −

 

малък обитателю на курник,

с изопнати черти, запомнени от

новолунията, снимката ти

просветна като гризач

на пода на съзнанието ми,

 

малък лунен човечко,

залостен и предан

в ъгъла на двора,

крехката ти фигура, сияйна,

безтегловна, раздвижва прахта,

 

паяжините, старите курешки

под прътовете за кацане

и сухите миризми от огризките,

които тя хвърляше от капака на тавана

сутрин и вечер.

 

След тези стъпки, тишина.

Бдения, усамотения, пост,

некръстени сълзи,

озадачена любов към светлината.

Но ти най-сетне говориш

 

с едва доловима мимика

за нещо отвъд търпението −

зеещото ти безсловесно доказателство

за лунни разстояния,

пропътувани отвъд любовта.

 

ОБРЪЩАНЕ

 

Като оръдие клекнала между трите ми пръста

си отдъхва писалката, удобна и валчеста.

Изпод прозореца стърже лизгар в каменистата почва

и чистият звук убожда ухото ми:

Баща ми. Обръща. Гледам отгоре надолу

лехите с цветя, те се превръщат в картофи,

а изкривеният кръст се изправя и свежда

над редовете, сякаш по-млад с двайсетина години.

Той обръща земята.

Ухото на лизгара пасва на грубата обувка,

коляното прилепва до дървения сап.

Той изтръгва стеблата и забива блестящия връх

надълбоко, вади още картофи, а ние събираме,

обикнали хладната твърд във ръцете си.

Боже мой, знаеше старият как да борави с лизгар,

беше го учил баща му.

Дядо сечал във блатата на Тонър

повече торф на деня от кой да е други секач.

Бях му занесъл веднъж мляко в бутилка,

затапена с овлажнена хартия. Той се изправи

да пие, после веднага захвана да нащърбява

и реже земята, да трупа спретнати чимове

зад раменете си. Слизаше все по-надолу

за по-хубав торф. Обръщаше.

Полъхът на плесен от картофите, плясъкът

и шляпането на подгизнал торф, отсечените,

резки удари на острие по живи корени нахлуват в мен,

но няма го лизгара, нужен да последвам мъже такива.

Клекнала между трите ми пръста

си отдъхва писалката.

Ще обръщам със нея.

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

40704027_303

Петер Хандке – отричан и обичан

Австрийският драматург Петер Хандке за кратко се превърна в един от най-обсъжданите избори на Шведската …