Начало / Автори / Шеймъс Хийни: Лунни разстояния, пропътувани отвъд любовта

Шеймъс Хийни: Лунни разстояния, пропътувани отвъд любовта

Seamus-Heaney-009На 30 август 2013 г. в Дъблин, Ейре, си отиде един от големите поети на нашето съвремие. Роден на 13 април 1939 г. в малка ферма на име Мосбоун (Mossbawn) край Белаги (Bellaghy) в Дери Сити, Северна Ирландия, Шеймъс Хийни учи в колежа Сейнт Колумб в Дери, който е католическо училище. Следва в Кралския университет на Белфаст, преди да заживее в Дъблин, от където пътува до САЩ, където преподава от време на време.
Поезията му става обект на обществено внимание през 1966 г., когато е публикувана първата му получила популярност стихосбирка – „Death Of A Naturalist“. Хийни е най-важният ирландски поет на поколението си и бива описван от поета Робърт Лоуъл като „най-важният ирландски поет от Уилям Б. Йейтс насам“.

През 1995 година получава Нобеловата награда за литература.

Ето три негови стихотворения, първите две в превод на Кристин Димитрова:

 

СЛЕДОВНИКЪТ

Баща ми крачеше зад ралото

с издути рамене, като платно, завързано

между браздата и държалото.

Щом цъкнеше с език, конете се разбързваха.

 

Пък беше майстор. Биваше го да поправи

теглича, лъскавото острие да втъкне.

Земята се обръщаше на прави

ивици. До синора с едно завъртане

 

обръщаше запенения чифт

назад към нивата. Премерваше земята

със поглед, поприсвил очи

и безпогрешно набелязваше браздата.

 

Подтичвах в подкованата му диря

и често се препъвах в буците.

Понякога на раменете му се ширех

и с всяка крачка се издигах и се спусках.

 

Мечтаех да порасна и да грабна плуга,

око притворил, мишците напрегнал,

а го преследвах и не правех друго,

освен под едрата му сянка да се пречкам.

 

Бях напаст − падах, ставах ден след ден,

скимтях. Така и не обръгнах.

А днес баща ми крета подир мен

и все не иска да си тръгне.

 

УЖ-ДЕТЕ

Открих го в курника,

където тя го беше затворила. То

не можеше да произнесе ни дума.

 

Когато лампата грейваше −

светъл жълтък

в прозореца на вътрешната стая,

детето от бараката

долепяше око до процепа −

 

малък обитателю на курник,

с изопнати черти, запомнени от

новолунията, снимката ти

просветна като гризач

на пода на съзнанието ми,

 

малък лунен човечко,

залостен и предан

в ъгъла на двора,

крехката ти фигура, сияйна,

безтегловна, раздвижва прахта,

 

паяжините, старите курешки

под прътовете за кацане

и сухите миризми от огризките,

които тя хвърляше от капака на тавана

сутрин и вечер.

 

След тези стъпки, тишина.

Бдения, усамотения, пост,

некръстени сълзи,

озадачена любов към светлината.

Но ти най-сетне говориш

 

с едва доловима мимика

за нещо отвъд търпението −

зеещото ти безсловесно доказателство

за лунни разстояния,

пропътувани отвъд любовта.

 

ОБРЪЩАНЕ

 

Като оръдие клекнала между трите ми пръста

си отдъхва писалката, удобна и валчеста.

Изпод прозореца стърже лизгар в каменистата почва

и чистият звук убожда ухото ми:

Баща ми. Обръща. Гледам отгоре надолу

лехите с цветя, те се превръщат в картофи,

а изкривеният кръст се изправя и свежда

над редовете, сякаш по-млад с двайсетина години.

Той обръща земята.

Ухото на лизгара пасва на грубата обувка,

коляното прилепва до дървения сап.

Той изтръгва стеблата и забива блестящия връх

надълбоко, вади още картофи, а ние събираме,

обикнали хладната твърд във ръцете си.

Боже мой, знаеше старият как да борави с лизгар,

беше го учил баща му.

Дядо сечал във блатата на Тонър

повече торф на деня от кой да е други секач.

Бях му занесъл веднъж мляко в бутилка,

затапена с овлажнена хартия. Той се изправи

да пие, после веднага захвана да нащърбява

и реже земята, да трупа спретнати чимове

зад раменете си. Слизаше все по-надолу

за по-хубав торф. Обръщаше.

Полъхът на плесен от картофите, плясъкът

и шляпането на подгизнал торф, отсечените,

резки удари на острие по живи корени нахлуват в мен,

но няма го лизгара, нужен да последвам мъже такива.

Клекнала между трите ми пръста

си отдъхва писалката.

Ще обръщам със нея.

 

Прочетете още

greene-600-2-copy

Греъм Грийн и Борхес били сред номинираните за Нобел преди половин век

Архивът на разглежданите номинации за Нобел в литературата се разкрива 50 години след годината на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *