Афра Бен е първата англичанка, която успява да се издържа само от писането си. Тя е най-плодородният драматург за времето си. Също така пише иновативна художествена литература, превежда научни текстове и френски романи. Вирджиния Улф пише за нея „Всички жени трябва да се съберем заедно и да пуснем по цвете върху криптата на Афра Бен, защото тя е тази, която ни извоюва правото да изказваме свободно мислите си…”. Мислите и телата си. Бен пише лирични и еротични стихове, в които описва свободно човешката сексуалност. В тях говори за мъжката импотентност, женския оргазъм, бисексуалността и неопределеността на половете.
Никоя жена няма да има такава свобода отново векове напред. През двете скромни столетия след смъртта ѝ през 1689 г., жените се страхуват от токсичния ѝ имидж и така и не се появяват кандидатки да съперничат на сексуалната ѝ откровеност. По свое време Бен има репутация на уважаван професионален писател и също на „пънк-поет”. Дълго време след смъртта си тя е възприемана само като второто.
Освен успехите, които постига на сцената и в поезията, Бен е шпионин за монархията в Холандия и най-вероятно в Южна Америка. Тя е още политически пропагандист в двора на Чарлз II и неговия не толкова обичан брат Джеймс II. Така животът ѝ е дълбоко свързан с изпълнената с конфликти Англия, Континентална Европа и зле управляваните робски колонии в Америка, на бурния XVII в. Заради задължително тайното си участие в тези дела, плодовитото си писане и анонимни текстове, тя става фатална загадка за всеки биограф. Въпреки това, Афра Бен не е жена зад заплетени тайни и интриги, просто работата ѝ придава различни образи и понякога противоречиви възгледи.
ТаговеАфра Бен