Лира Литературно-рекламна Агенция
Любителите на криминалета познават много добре Дон Уинслоу. В САЩ той е сред звездите на трилър-литературата.
Дон е поредният гост в рубриката на в. „Ню Йорк Таймс“ „На по книга“.
Кои книги са на нощното ви шкафче?
„Войната на розите” на Алисън Уиър и „If He Hollers Let Him Go” на честър Хаймс.
Chester Himes.
Коя е последната велика книга, която прочетохте?
„Hope” на автора на спортни коментари Бил Рейнолдс, в която се разказва за един гимназиален баскетболист от Провидънс.
Коя класическа творба наскоро прочетохте за първи път?
Малко е срамно, но тъкмо прочетох „Братя Карамазови”. Препрочетох и „Война и мир”, но се опитвам да го правя на всеки пет години, защото всеки път звучи като различна книга. Същото е и с „Хъкълбери Фин”.
Кои са най-добрите класически и съвременен криминален автор?
Винаги се притеснявам да отговоря на този въпрос, за да не пропусна някого, много са и мисля, че представителите на жанра са едни от най-добрите писатели днес. Но все пак – Майкъл Конъли, Денис Лихейн, Вал Макдърмит, Стив Хамилтън, Т. Дж. Паркър, Джеймс Елрой, Лий Чайлд, Джоузеф Уомбо, Лу Берни, Денис Мина, Р. Ф. Колман, Адриан Маккинти, Мег Гардинър, Лорънс Блок… А сред класическите? Не спирам да се уча от Реймънд Чандлър и Елмор Ленард (30-минутният телефонен разговор с него малко преди да почине беше сред най-ценното ми време), Джон Макдоналд, Рос Макдоналд, Джеймс Кръмли, Чарлз Уилфорд, Честър Хаймс, Робърт Паркър. Те превърнаха писането на криминалета в музика.
Кое е най-интересното нещо, което наскоро сте научили от книга?
В „How to Read Water” на Тристан Гуули имаше много интересен параграф, категоризиращ разбиващите се вълни по характеристики. Самиат аз съм изучавал вълните и беше много завладяващо. Да разчиташ водата понякога е въпрос на оцеляване и аз не мога да се наситя да се уча.
Кое ви задвижва в литературен план?
Самото писане. Винаги ме е задвижвало красивото писане на някой, който улавя музиката и поезията в момента. За мен няма голямо значение какви са темата или сюжета, просто да е красиво изпълнено.
Кои жанрове предпочитате да четете и кои избягвате?
Доста еклектичен съм. Разбира се, обичам криминалния жанр, след него са историческите четива. Не си падам много по книгите за самопомощ. Но към книгите изпитвам същото като към музиката – харесвам хубавата музика, джаз, например, но няма нищо по-ужасяващо от лошия джаз. Бих слушал добро кънтри или хип-хоп. Същото е и с книгите.
Как четете – на хартия или четец, една по една или много книги едновременно, сутрин или нощем?
Определено хартия, трябва да държа книгата. И всъщност предпочитам меките пред твърдите корици, може би заради времето, когато не можех да си ги позволя. Чета по няколко книги едновременно и те са пръснати навсякъде като чаши с кафе, чета ги, когато попадна на тях. Обикновено чета вечер, защото през деня работя върху проучванията си. Изключението е неделя, когато по правило чета само за удоволствие. Тогава със съпругата ми правим преход в планината, а когато се приберем чета навън, докато се стъмни и е прекрасно.
Как подреждате книгите си?
По тема, като нехудожествените са и хронологично. Художествените – хронологично и по държава, така че първо са древногръцките трагедии, после римската литература, схващате логиката. Следват британска, френска, руска, американска литература. Имам секция за естествена история, за пътуване, за джаз музиканти. Наскоро наех малка сграда близо до дома си за книгите си, където имам повече рафтове. Полудявам, когато не мога да намеря някоя книга.
Коя книга в библиотеката ви може да изненада хората?
Тъй като самият аз пиша криминалета, понякога хората се изненадват от голямата ми колекция книги за индианци, но те са ми страст. Всяка година със съпругата ми пътуваме из страната и тя е много търпелива към желанието ми да спираме на всевъзможни туристически обекти, да разглеждаме, а после аз да се връщам в колата с куп книги от сувенирния магазин.
Коя е най-хубавата книга, която са ви подарявали?
Моят приятел сценаристът Шейн Салерно ми подари книгата на Робърт Редфорд „The Outlaw Trail”, която представя пътешествията на Буч Касиди и Сънданс Кид. Бил съм на много от местата, през които са минали те и планирам да посетя останалите.
Кои са любимите ви герой и злодей?
Много са, но все пак Кафявото куче на Джим Харисън и Съли на Ричард Русо. Що се отнася до злодея, на първо място винаги е противникът на Шерлок Холмс Мориарти.
Какъв читател бяхте като дете?
Обожавах биографиите – Патрик Хенри, Томас Джеферсън, Сам Хюстън. После дойдоха сериите за деца, участвали във важни исторически събития. После преминах на Шекспир. После баща ми ме запали по Робърт Руарк, Леон Юрис и Джемс Мичънър.
Ако можехте да препоръчате книга на президента, коя би била тя?
Бих му препоръчал да прочете биографията на Вашингтон.
Ако организирахте литературно парти, кои писатели бихте поканили?
Шекспир („Шегата настрана, ти ли си написал всички тези пиеси?”), Реймънд Чандлър („Бихте ли ни прочели само един параграф от „Дълго сбогуване” на глас, сър?”) и Джордж Елиът („Как го направи?”).
Коя книга ви разочарова и коя оставихте недовършена?
„As I Lay Dying” на Фокнър – опитвах, опитвах, ще опитам отново. Последната книга, която не довърших, е на един от най-подценяваните американски писатели – „Some Came Running” на Джеймс Джонс. Но нека да кажем, че все още не съм я завършил.
Коя от вашите книги означава най-много за вас?
Винаги е тази, по която в момента работя. Трябва да си влюбен в жената, с която танцуваш.
Кой бихте искали да напише биографията ви?
Всъщност никой, въпреки че звучи ужасно. Но все пак, ако е нужно, бих помолил военния историк Джеймс Хорнфишър.
Как решавате какво да четете?
Чета ревюта, за да видя какво е излязло, приятели ми споделят какво са прочели. Но всъщност най-често по старомодния начин – разхождам се сред щандовете на книжарницата и избирам това, което ми звучи добре. Няма по-добър начин, нали?
Кое ще е следващото ви четиво?
„Since We Fell” на Денис Лихейн и един ръкопис.
