Начало / Любопитно / „Плажът” на Алекс Гарланд 20 години по-късно

„Плажът” на Алекс Гарланд 20 години по-късно

ил.3.корицаИзвестният роман е вече почти 20 години актуална на световния пазар на книги. Той излиза през 1996 г., а през 2000 г. и екранизацията му. Режисьор е талантливият Дани Бойл, в главната роля Леонардо ди Каприо. На какво се дължи толкова продължителният успех на едно призведние, което представя страховете и пороците, мечтите и талантите на последното поколение преди появата на смартфоните?
Гарланд разказва: „През деветдесетте бях двайсет и няколко годишен, преместих се от Лондон в Шотландия. Спомням си как се срещах с тях (прототипите на героите му) по блоковете в Нотинг Хил или по клубовете. Обикновено ходеха почернели, небръснати, подпийнали”. На тези млади, авантюристични, основно заможни личности, и разказите им се опира Алекс Гарланд когато на 26 години пише дебютния си роман „Плажът”.
Романът съдържа истории, предадени от първо лице. Той представя поколението X, което расте през деветдесетте. За него няма войни, единствената битка, която води, е срещу скуката.
Главният герой на Гарланд, Ричард, заедно с двама нови приятели, попада на един изолиран от света плаж, населяван от различни пътуващи, които последните години се заселват там. Островът с този плаж напомня Едем. Впоследствие, разбира се, този земен Рай, се променя, запричва на игрална площадка – има съперничества, напрежение, алфа мъжкари, които се бият в гърдите и се съревновават за надмощие.
Накрая Ричард е отегчен. Отегчен е от красотата на острова, от риболова, от животновъдството и растениевъдството. Той има нужда от екшън, от опасност, от раздвижване на кръвта. И така, след целия период на райско затишие, насилието в книгата идва не само изневиделица, но и се отразява освобождаващо и на героя, и на читателя.
ил.1Днес, точно времето, когато децата на деветдесетте сме на същата възраст, ситуацията е много по-различна. Райските, необитаеми кътчета почти не съществуват просто защото където и да има такова, то е хванато от картите на гугъл, популяризирано и вече пълно с туристи. Те от своя страна размахват селфи стикове, смартфони и лаптопи, запечатват всяка гледка, преправят я с различни филтри и я „мятат” в Инстаграм, Фейсбук или Туитър. Така дефиницията на „райско, необитаемо кътче” се размива.
Какво ще намери в романа поколението, което днес го чете? А това, което ще дойде тепърва? Ще намерят онова, което поколението преди тях открива в книгите на Франсис Скот Фицджералд и Ърнест Хемингуей, чиито главни герои пият, пушат и се наслаждават романтично на пейзажите на Италия, Испания и Африка – герои, увредени от местата, от които идват, в търсене на духовно освобождение, покаяние, просвещение на най-различни места от света само за да намерят неприязън, грозота, себепоглъщане, завидно его. Само за да намерят нещата, които са донесли със себе си.
А може би просто всяко поколение има своите характерни социални ситуации, с които ще бъде запомнено и благодарение на които човечеството израства.

Превод: Кристина Цонева, по материали от „Гардиън”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *