Начало / Интервюта / Робърт Бийти: Винаги съм бил романтик по душа

Робърт Бийти: Винаги съм бил романтик по душа

Робърт Бийти автографиРобърт Бийти създава завладяваща поредица от детски романи с ярки и убедителни герои, в която мистерия, магия и исторически факти се смесват в едно вълнуващо и неустоимо цяло. Първата книга от трилогията – „Серафина и черният плащ“ (изд. „Софтпрес“), печели престижната литературна награда Пат Конрой в категорията за детски книги и се превръща в бестселър на Amazon, Barnes & Noble, Publishers Weekly и New York Times. А през 2015 година става най-харесваната детска книгa в Goodreads.

Имението „Билтмор“ и околностите му имат важна роля в романа ви, защо избрахте действието да се развива тъкмо там – в родния ви град Ашвил?
Обожавам историята и красотата на „Билтмор“. Приятно ми е да изследвам стаите и коридорите му. Когато съм там, си представям всякакви събития – и реалистични, и въображаеми, които могат да се случат на територията му. Мисля, че хората копнеят за истории, свързани с любимите им места, и аз далеч не съм единственият, който обича „Билтмор“.

Историята на Серафина се развива през 1899 година, можете ли да ни разкажете какво историческо проучване сте направили преди написването на романа?
Моята идея беше да създам призрачен трилър с криминални елементи и достоверна историческа обстановка; да смеся вълнуващо фентъзи и история. Направих пространно изследване на имението и историческия период, като за целта си помогнах и с книги, и с проучване на място. Прочетох всяко заглавие за „Билтмор“ и фамилията Вандербилт, което открих. Исках да представя максимално коректно обстановката и историческите детайли в „Серафина и черният плащ“, затова помолих кураторите на имението да изчетат ръкописа като консултанти.

Serafina_01_1200x628В книгата освен много хумор и приключения има и по-мрачни елементи. Какво ви подтикна да напишете готически роман за млади читатели?
Когато започнах да пиша романа, целта ми бе да създам история, която да заинтригува дъщерите ми и да ги държи в напрежение. Исках да измисля история за необичайно и смело момиче, което трябва да се справи с много опасности, но и да открие себе си. Жена ми и дъщерите ми много ми помогнаха за уточняването на сюжета и образа на Серафина. Колкото до по-страшните елементи в книгата – и тях съобразих с вкуса на момичетата ми, така че да им допаднат.

Защо решихте да изоставите кариерата си в компютърната индустрия и да станете писател на пълен работен ден?
Писането ми е голяма страст, откакто се помня, но винаги е оставало на заден план заради кариерата ми на предприемач. Като създател и изпълнителен директор на софтуерна компания работех по деветдесет часа на седмица, и то с удоволствие. Но когато поставиха на 31-годишната ми съпруга диагноза „болест на Ходжкин“, бях смазан. Реших да променя живота си, да се посветя на семейството си и да преследвам нова мечта – такава, която мога да постигна от дома. Така че продадох компанията и започнах да пиша по цял ден. Благодарение на лечението жена ми сега е в ремисия. Съвместният ни живот продължава и наградата ни за това е появата на третата ни дъщеря и до известна степен „Серафина и черният плащ“.

Имате три дъщери, влияе ли това на писането ви?
Аз наистина пиша със и за дъщерите си. Всеки ден на вечеря обсъждаме идеи, обмисляме развитието на истории и избистряме в детайли сюжети и герои. Когато момичетата се върнат от училище следобед, трябва да съм готов със следващата глава, иначе ми се ядосват! Те изслушват и дават мнението си за всяка версия на всяка страница, която напиша, и ме насочват към историята, която искат да прочетат. „Серафина“ от самото начало е семеен проект, в който участват съпругата и дъщерите ми, и е такъв до днес. Жена ми и децата допринесоха много дори за трейлъра на книгата. Помогнаха със сценария и монтажа на кадрите. Съпругата ми уши красивите костюми, които използвахме за снимките, 15-годишната ми дъщеря обучи кучето, а 12-годишната изигра ролята на Серафина.

Серафина е една доста различна героиня, какво ви допада най-много у нея?
Харесва ми, че тя е странно създание на нощта с необичайни, дори донякъде обезпокоителни черти, но в същото време е невинна, изплашена и търси своя път. Освен това е буйна, пламенна и с добро сърце.

Коя беше любимата ви книга, когато бяхте на 12 като Серафина? Как е повлияла тя на писането ви?
Започнах да пиша романи, когато бях на възрастта на Серафина. Навярно това е още една причина да пиша с такова удоволствие за деца на нейните години. С времето се влюбих в творбите на Джейн Остин, Ърнест Хемингуей и Чарлс Дикенс, но като хлапе обожавах средновековни фентъзи приключения – книгите за крал Артур на Т. Х. Уайт, например. Героите ми се сблъскват с тъмни сили, но аз винаги съм бил романтик по душа. Харесвам класическото израстване на един герой. Или – още по-добре – на една героиня.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *