Начало / Автори / Консумирайте с удоволствие и мярка

Консумирайте с удоволствие и мярка

CSQwPlDWUAAQtlV.jpg largeИван ГОЛЕВ

Тия дни гледах по телевизията „Цялото кралско войнство” на режисьора Стивън Зейлиън. И да съм го гледал преди, забравил съм. Чудесен филм, Шон Пен прави, по мое скромно мнение, страхотен образ. През седемдесетте години на миналия век прочетох романа на Робърт Пен Уорън, издаден от „Народна култура”, и помня, че ме бе възхитил. Сега, гледайки филма, разбирах защо. Още повече, когато вече имам възможността на сравнявам героя Уили Старк с разни нашенски, все още не вдъхновили някой добър романист прототипове (или просто типове) от околния пейзаж.

Азбучна истина е, че за да стане хубав един филм, нужна му е добра текстова основа. Дали това ще е добра книга или добър сценарий със многопланов сюжет, убедителни типажи и умни диалози е подробност. Важното е, преди да е заснет добрият филм, да е измислена добрата история. „Голият остров” на Кането Шиндо, в който отсъстват диалозите, е по-скоро изключение от правилото. Но дори и в него историята е плътна, истинска.

Ние, книголюбите, често пъти гледаме с насмешка филмолюбите, които не си правят труда да прочетат книгата, послужила за филма, и нерядко го превъзнасят, без да имат базата за сравнение. Не искам да влизам в този изтъркан спор. Киното е изкуство, две мнения няма. И аз самият съм му фен. Но не мога да кажа, че бих гледал филма, за да не чета книгата. Защото това са различни неща.

Изкуство например е и проповедта, която възпламенява вярващите, когато от амвона проповедникът разяснява текстовете в Библията. Да, той си служи с първоизточника, но прави нещо ново, различно, често пъти изключително завладяващо. Но не бих казал, че той е по-голям от Библията. Изкуство е и драматизацията по литературна творба в театъра – защото е нов, различен неин прочит. Изкуство е и актьорската игра – героят, който актьорът създава, може да не е нашият от въображението ни, но ако не го приемаме, какво дирим тогава в залата или пред екрана?

Така че напълно оправдавам всички, които предпочитат по-визуалното пред по-словесното. Да го наблюдават, вместо да го изграждат в мозъка си. На малкото дете му трябват месеци и години, за да превърне гледането в мислене. Камо ли пък да се научи да чете. Мисленето натоварва повече, уморява повече, изисква тишина, съсредоточеност, докато гледането може и пò така.

Смятам все пак, особено днес, когато наскоро сме празнували Деня на детето, че е особено важно да разясняваме на децата си защо трябва да четат книги, а не само да гледат филми. Нека да знаят, че четенето развива мозъка им така, както малко други неща го правят. Ала по-същественото е, че в литературните или – хайде нека е по-общо – в записаните текстове те участват активно в действието, докато при филмите остават в значителна степен пасивни. Деца, които само гледат (телевизия или кино), развиват агресивност – то е същото, ако между двама души единият само говори, а другият слуша. Накрая на втория му писва и му иде да му обърше един шамар. А после се питаме каква е тая агресивност, дето все повече се шири сред нас.

В началото, в пещерите, хората са рисували картинки, а много по-късно са започнали да изписват на камък или папирус думи. Устно разказваните истории, навярно включващи и актьорски елементи, векове наред са били основната достъпна литература. Разните народни обичаи и игри също говорят в полза на театрото, на киното. После обаче се появява Гутенберг и ето че сега ние с вас си говорим за книги и четене.

Хронологията е ясна. За нас остава изборът. Кино, вино – все едно. Но е важна мярката.

 

Прочетете още

ил.1.книга

Защо не четем?

Естер Ломбарди Проучвания, проведени от Националния фонд за изкуства в САЩ, показват, че американците не …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *