Начало / Автори / Хенрик Сенкевич: С любов животът има цена, без нея не струва и пукнат грош

Хенрик Сенкевич: С любов животът има цена, без нея не струва и пукнат грош

На 5 май 1846 г. в селцето Воля Окшейска (областта Подлаше, тогава част от Руската империя) в обедняло шляхтишко семейство се ражда големият полски писател Хенрик Сенкевич.
sienkiewicz_top_foto_0_0Началото на творческите му успехи настъпва, когато редакторът на популярната „Газета полска“ Едвард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го изпраща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка са подписани с псевдонима Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие „Писма от пътуването до Америка“, 1878).
160px-J.Mien-Portret_Henryka_Sienkiewicza_w_stroju_safariПрез 1879 г. Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга. През 1886 г. прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим (по пътя спира за общо пет дни и в Русе и Варна). През 1888 г. попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар.
Първоначално Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на новелистиката, редом с друг емблематичен автор от същия период, Болеслав Прус. Но несъмнен връх в творческия път на Сенкевич са неговите исторически романи. В романовата трилогия „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888) Сенкевич въвежда печелившата уолтър-скотовска схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Характерна за трилогията е връзката между съдбата на индивида и държавата.
Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман – „Quo vadis“ (1896). Тук съвестното реконструиране на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни.
Като шедьовър на своя живот Сенкевич подготвя романа „Кръстоносци“ (1900), посветен на Грюнвалдската битка.
Известната в България като „Стас и Нели“ детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие „През пустини и джунгли“ (1912) и разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Стас Тарковски и английско момиче Нели Раулинсън, които успяват да избягат от своите похитители и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение…
Световното признание идва с Нобеловата награда от 1905 година.

Ето някои цитати от книгите му и негови мисли:

 

Да желаеш е приятно, но още по-приятно е да бъдеш желан.

Щастието винаги е там, където човек го вижда.

Богатство, слава, власт – всичко е дим, суета! Богатият ще срещне още по-богат,  прославеният ще бъде засенчен от нечия по-голяма слава, могъщият ще бъде победен от по-могъщ. Но може ли дори императорът или някой от боговете да изпита по-силна наслада, да бъде по-щастлив от обикновения смъртен в мига, когато на гърдите му диша скъпата му гръд или когато целува любимите устни? Любовта ни прави богоравни…

Богаташът може да си позволи всичко, дори добродетел.

Забелязал съм една странност: сред безумни сам ставаш безумен и, нещо повече, започваш да откриваш в безумието някаква прелест.

Знаеш, Вителий, че за да облекчим стомаха си, ползваме пръчици от слонова кост, като ги пъхаме в гърлото си. Други си служат с пера от фламинго, натопени в зехтин, или в отвара от мащерка. Аз пък чета стиховете на Нерон и действието им е мигновено. Затова мога да ги хваля – ако не с чиста съвест, то поне с чист стомах.

Канцлерът постъпваше така, както постъпват в дни на беди и крушения хората, чиято вяра не угасва дори в преддверието на пълния крах: търсеше виновни.

За смъртта не си заслужава да се мисли, тя и без наша помощ мисли за нас.

…напълно съм съгласен с онази риба, която на въпрос с какъв сос би искала да я приготвят, отвърнала, че преди всичко не иска да бъде изядена.

Вселената я държи на плещите си не Атлант, а жена и понякога си я подхвърля като топка.

…аз съм скептик на квадрат, тоест отнасям се скептично дори към собствения си скептицизъм.

Който носи в себе си слънцето, е способен да запали всички наоколо. Онзи, в който гори огън, дори и ярък, подпалва само стоящите наблизо.

Както сатаната е паднал ангел, така и омразата е изродила се любов.

Докато не те убият, няма от какво да се страхуваш, а убият ли те – какви ти страхове!

Никога страхът не ни кара да служим толкова всеотдайно, както го прави благодарността.

 

 

 

Прочетете още

209058_b

„Спомен за моите тъжни проститутки“ е хроника на жените и века

Людмила Еленкова „Спомен за моите тъжни проститутки“ е последният роман на патриарха на латиноамериканската проза, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *