Лира Литературно-рекламна Агенция
На 5 май 1846 г. в селцето Воля Окшейска (областта Подлаше, тогава част от Руската империя) в обедняло шляхтишко семейство се ражда големият полски писател Хенрик Сенкевич.
Началото на творческите му успехи настъпва, когато редакторът на популярната „Газета полска“ Едвард Лео забелязва таланта на младия сътрудник на изданието и го изпраща като кореспондент в Съединените щати. Хрониките от Америка са подписани с псевдонима Литвос и всъщност спасяват вестника от тежка финансова криза (по-късно излизат под заглавие „Писма от пътуването до Америка“, 1878).
През 1879 г. Сенкевич посещава различни европейски страни, полагайки грижи за своята болна от туберкулоза съпруга. През 1886 г. прави обиколка из Константинопол, Атина, Неапол и Рим (по пътя спира за общо пет дни и в Русе и Варна). През 1888 г. попада в Испания, а през 1890 г. дори се присъединява към ловна експедиция в Занзибар.
Първоначално Хенрик Сенкевич се утвърждава в полето на новелистиката, редом с друг емблематичен автор от същия период, Болеслав Прус. Но несъмнен връх в творческия път на Сенкевич са неговите исторически романи. В романовата трилогия „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888) Сенкевич въвежда печелившата уолтър-скотовска схема на баланс между историческата и авантюрната сюжетна линия. Характерна за трилогията е връзката между съдбата на индивида и държавата.
Със сходен белетристичен метод Сенкевич подхожда и към следващия си изключително успешен роман – „Quo vadis“ (1896). Тук съвестното реконструиране на римската история и на автентичния живот в империята върви ръка за ръка с личните перипетии и гоненията срещу първите християни.
Като шедьовър на своя живот Сенкевич подготвя романа „Кръстоносци“ (1900), посветен на Грюнвалдската битка.
Известната в България като „Стас и Нели“ детска повест на Сенкевич носи оригиналното заглавие „През пустини и джунгли“ (1912) и разказва приключенията на взетите в плен от арабите полско момче Стас Тарковски и английско момиче Нели Раулинсън, които успяват да избягат от своите похитители и поемат през джунглата и пустинята да търсят спасение…
Световното признание идва с Нобеловата награда от 1905 година.
Ето някои цитати от книгите му и негови мисли:
Да желаеш е приятно, но още по-приятно е да бъдеш желан.
Щастието винаги е там, където човек го вижда.
Богатство, слава, власт – всичко е дим, суета! Богатият ще срещне още по-богат, прославеният ще бъде засенчен от нечия по-голяма слава, могъщият ще бъде победен от по-могъщ. Но може ли дори императорът или някой от боговете да изпита по-силна наслада, да бъде по-щастлив от обикновения смъртен в мига, когато на гърдите му диша скъпата му гръд или когато целува любимите устни? Любовта ни прави богоравни…
Богаташът може да си позволи всичко, дори добродетел.
Забелязал съм една странност: сред безумни сам ставаш безумен и, нещо повече, започваш да откриваш в безумието някаква прелест.
Знаеш, Вителий, че за да облекчим стомаха си, ползваме пръчици от слонова кост, като ги пъхаме в гърлото си. Други си служат с пера от фламинго, натопени в зехтин, или в отвара от мащерка. Аз пък чета стиховете на Нерон и действието им е мигновено. Затова мога да ги хваля – ако не с чиста съвест, то поне с чист стомах.
Канцлерът постъпваше така, както постъпват в дни на беди и крушения хората, чиято вяра не угасва дори в преддверието на пълния крах: търсеше виновни.
За смъртта не си заслужава да се мисли, тя и без наша помощ мисли за нас.
…напълно съм съгласен с онази риба, която на въпрос с какъв сос би искала да я приготвят, отвърнала, че преди всичко не иска да бъде изядена.
Вселената я държи на плещите си не Атлант, а жена и понякога си я подхвърля като топка.
…аз съм скептик на квадрат, тоест отнасям се скептично дори към собствения си скептицизъм.
Който носи в себе си слънцето, е способен да запали всички наоколо. Онзи, в който гори огън, дори и ярък, подпалва само стоящите наблизо.
Както сатаната е паднал ангел, така и омразата е изродила се любов.
Докато не те убият, няма от какво да се страхуваш, а убият ли те – какви ти страхове!
Никога страхът не ни кара да служим толкова всеотдайно, както го прави благодарността.
