Лира Литературно-рекламна Агенция
Всяко поколение има своята културна аналогия на политическата реалност. През 80-те години на 20 век това беше Star Wars, която много напомняше инициативата на Рейгън за базиран в Космоса защитен щит. Заплахата от Хари Потър пък добива реални измерения според феновете на книгите, които намират аналогия между свят, управляван от нарцистичен диктатор и Този, който не бива да се назовава.
Феновете на Хари Потър пораснаха точно както главните герои в книгите, а филмовите адаптации донесоха на творбата на Дж. К. Роулинг огромен успех. Това, което читателите научиха, беше как да делят доброто от злото и че то винаги побеждава, което е и в основата на гледната им точка към днешната обществено-политическа реалност. След встъпването в длъжност на новия американски президент дори се появи приложение на софтуера за достъп до интернет Chrome, което автоматично променя името на Доналд Тръмп и членовете на кабинета му при всяко тяхно споменаване в известни Смъртожадни от поредицата за Хари Потър.
Основното послание на книгите за малкия магьосник е това, че трябва да приемаме различията у всеки. Персонажите порастват, а книгите стават все по-сложни и зрели. Настроенията пък срещу това основно послание добиват все по-мрачни форми в романите. В борбата на чистокръвните срещу мъгълокръвните има нотка на етническо прочистване, Смъртожадните пък напомнят фашисти. Дори в пиесата „Прокълнатото дете“ има доста асоциации и отправни точки към посоченото.
Забавно е да видиш как написаното от Роулинг пасва към настоящото. Министерството на магията е пълно с некомпетентни, корумпирани и тромави персонажи, чиято единствена амбиция е да се доберат до власт. На медиите не може да се разчита, те са истерични, а представителката им Рита Скитър дори се преобразява в бръмбар, за да подслушва. Вестникът, в който тя работи, често е използван като марионетка от властта с цел популяризиране на удобни тези. Дори Роулинг признава, че е била вдъхновена от възхода на популизма за книгата си „Фантастичните животни и къде да ги открием“. Разделението в Ню Йорк от 20-те години напомня Брекзит.
През 2013г. професорът от Университета на Върмонт Антъни Герджински публикува изследването „Хари Потър и Милениалите“, посветено на политиката и връзката ù с поколението на Хари Потър. Неговата цел е да отговори на въпроса повлияла ли е книгата на политическите възгледи на читателите си. В увода професорът дори свързва Лорд Волдемор с актуални към онзи момент персонажи от американската политика. Роулинг също намеква за връзка между Волдемор и реалността, пишейки през 2015 г. по повод предложението на Тръмп да се забрани достъпът на мюсюлмани до САЩ: „Колко ужасно! По-ужасно и от Волдемор“.
През 2016 г. Диана Мъц от Университета на Пенсилвания публикува изследване, наречено „Хари Потър и смъртоносният Доналд“, което твърди, че четенето на книгите или гледането на филмите за магьосника намалява подкрепата за американския президент и политиката му: „Историите могат да променят мнението на хората. Хари Потър е четен и гледан от много хора и това го прави много влиятелен. Художествената измислица е повече от аналогия, те влияят. Помислете за „Чичо Томовата колиба“ и как тази книга повлия върху отношението на американците към робството“. Мъц, точно както Герджински, смята, че посланието за толерантност от книгите за Потър е повлияло на своите читатели. Но тя е и изненадана от реакцията срещу публикацията си: „Никога не съм получавала толкова изпълнени с омраза писма. Очевидно хората, които харесват Доналд Тръмп, не приемат тезите ми и това е малко плашещо. Но когато имаш емпирично изведени данни, не можеш да избираш какво да напишеш“.
