Лира Литературно-рекламна Агенция
Борислав БЕЛДЕВ
„Хората трябва да се интересуват от книгите, а не от техните автори.“
Тази безсмъртна мъдрост на една от най-големите писателки в историята на литературата сякаш звучи като предупреждение. Опит за съвет към милионите почитатели да не нахлуват в личното пространство на твореца – привичка, която Дейм Агата Мари Клариса Кристи очевидно не понася. Или от която се страхува? Няма как да узнаем със сигурност, но можем лесно да си обясним любопитството и нестихващия интерес едновременно и към личността, и към творчеството на първата дама на криминалния жанр.
И как иначе, когато всеки един от нас, посегнал към нейна книга, се е сблъскал с огромния ù талант и поне веднъж в живота си е поискал да узнае повече за нейната дарба – как е писала книгите си, как се е вдъхновявала, какво или кой е спомогнал за написването на романи като „Алиби“ – „най-добрият криминален роман в историята на жанра!“? Ами животът ù? Всеки би помислил, че в него се крие разковничето, което би могло да хвърли светлина и да обясни способностите ù на писател. Влиянието, което е оказала на света като такъв. Въздействието, което е имала върху английската общественост.
В новоизлязлата книга „Агата Кристи. Убийство по сценарий“, поредна в безкрайните опити да се увековечава животът ù върху хартия, авторката Доротея Холмс постига добър баланс между биография и творчество, между житейски радости и несгоди и завиден успех в литературата. Далеч от стремежа да се набляга върху сензацията в живота (особено върху 11-дневното изчезване) или да се подчертават прекалено качествата на книгите на Кристи, творбата е по-скоро кротък опит чрез цитати, реплики, богат снимков материал и стегнат изказ да се докоснат сърцата на всички върли почитатели на авторката. И не само техните.
В края на книгата, когато Холмс неизбежно споменава за житейския завършек на Агата Кристи, за равносметката от земното ù съществуване и наследството, което оставя на света, заинтригуваният читател стига пак до скромното прозрение, че човешкият живот е постоянен низ от възходи и падения. И това, което трябва да направи, е въпреки всичко случващо се… да умее да му се радва. И да го цени.
