Лира Литературно-рекламна Агенция
От десетилетия читателите повтарят „Книгите са по-добри от филмите” при всяка кино адаптация. Много са примерите, които водят до подобна реакция – от „Зов за завръщане” през „Аз съм легенда” до „Пътеводител на галактическия стопаджия”.
А кинаджиите правя все същите грешки – променят локациите, за да спестят пари, не разгръщат персонажите, за да спестят време и често дори не разбират емоционалната сърцевина на материала, с който работят.
Но нещата се промнят с последните филмови адаптации на класически романи и фантастични творби, защото Холувид се подобрява, твърди сайтът www.theverge.com. От адаптацията на Питър Джаксън на „Властелинът на пръстените” насам кинаджиите обръщат все по-голямо внимание на оригиналния източник. Конкретно трилогията на Джаксън пъва показа, че дори сложните литературни творби могат да се филмирът, което доведе до продукции като „Игра на тронове”, която си спечели одобрението на критиката и обожанието на легиони от фенове. Всъщност в момента се намираме в истински бум на филмовите адаптации. През 2017 г. всички очакваме с нетърпение сериалите по Ричард Морган („Суперкомандос” по Нетфликс), Нийл Геймън („Американски богове” по Старз) Маргарет Атууд („Историята на слугинта” по Хулу), както и филмирания „Annihilation” на Джеф Вандермеер. Сред големите надежди се подреждат още „Дюн” на Франк Хърбър, „Койот” на Алън Стийл и „Хрониките на Амбър” на Робърт Зелазни, както и още много.
Но адаптирането на хитов роман не е гаранция за успех, което доказва версията на MTV на „Хрониките на Шанара”. Въпреки тов повече от всякога Холивуд е заровил нос с рафтовете с книги в търсене на вдъхновение за следващия голям хит и дори фаворит за Оскар. Така че какво се промени и кога книгите застанаха в основата на популярни филми и телевизионни сериали? И какво ще донесе това на Холивуд и книжната индустрия?
Утвърдените книжни заглавия са по-бърз и сигурен начин за студиата да разработят сценарий за филм или сериал. Все повече се търси следващата „Игра на тронове”, поради което завършената литературна творба с напълно развити и обичани персонажи е подходящ избор. „Все по-трудно е да се продаде оригинален сценарий, ако той не е базиран на популярен и разпознаваем материал. Аудиторията познава историята, затова предварителното й подгряване е по-лесно”, разказва Хоук Отсби, който стои зад „Децата на хората”. Същото мнение споделя и създателката на „Ловци на глави” и „Изгубена” Мишел Ловрета – аудиторията има все повече изисквания към филмите, а адаптациите носят сигурност, защото се радват на вече налични почитатели. Важното е студиото да селектира правилната книга. Според Отсби, някои книги са дори по-добри на екран и обратното: „Expanse” не става за филм, защото времевата схема би ни принудила да орежем голяма част от сюжета. „Злокобен остров” пък би бил ужаен сериал, тъй като никой няма да иска да преживее в тази реалност повече от два часа”.
През 2011 г. в интервю за „Ню Йорк Таймс” Дж. Р. Р. Мартин обяснява, че решил да напише сагата си „Песен за огън и лед”, за да избяга от ограничнията на сценариите – обвинявали го, че неговите били твърде скъпи и дълги и затова се насочил към книгите, където няма да му поставят рамките на филмовата продукция. А после сагата му намери публика и като изключително популярния и скъп телевизионен сериал „Игра на тронове”. Продукцията, която доста стриктно се придържа към книжния оригинал, доказва, че днес вече има място за сложни и мащабни адаптации и вече не е нужно опростяването им.
Начинът, по който гледаме, днес прави по-лесна трансформацията на книгата в екранна версия. През последните десетилетия телевизията работеше на принципа на епизодичността, а зрителите просто пускаха канала и гледаха тази част от продукцията, която улучат. Това доведе до дългогодишни продукции като „Закон и ред” и „Семейство Симпсън”, чиито епизоди се излъчваха всяка вечер, а телевизиите се опитваха чрез тях да създадат лоялна аудитория. Но с напредването на технологията форматите се променят, а публиката вече може да следи по-дълги и сложни сюжети когато и както й харесва. А романите вече предлагат разнообразие в доскоро еднообразния телевизионен пейзаж.
Тъй като става все по-лесно зрителите да следят мащабни телевизионни проекти със собствено темпо, на създателите на историите пък се дава все по-голямо поле за изява. Дните на 22- или 44-минутните епизоди свършиха, днес предлаганите дължини са най-разнообразни. Сериалите създават собствени светове, развиват по-пълнокръвни персонажи и създават очакване, което трае не само от епизод до епизод, но и до следващите сезони. Това прави телевизията и големия екран идеална среда за адаптиране на книжни поредици, които се възползват от визуалността и специфичната дълбочина на филмовите адаптации по начин, непознат доскоро. Тези формати имат и допълнителна атрактивност – зрителите жадуват да ги догледат до края, а когато успеят, имат пълната свобода да се връщат отново към любимата си история.
Създаването на лоялна аудитория има допълнителен мултиплициращ ефект за студиата. Активните почитатели препоръчват продукцията и водят нови фенове, а понякога това предизвиква и т.нар. спинофи – разклонения на основните сериали, каквито очакваме от „Живите мъртви” и „Игра на тронове”. Всички тези фактори – темпо на излъчване и гледне, контролиран риск и желанието на феновете – доведоха до създаването на абонаментен тип канали, които се надяват именно на мащабните продукции да „приковават” зрителите. Филмовите канали обаче също не се предават и търсят начини да задържат вниманието към себе си и продукциите си.
Всичко това има и допълнителен ефект. Издателствата разчитат на бестселърите, за да покрият разходите по по-слабо продаващите се книги, каквито са всъщност повечето. Всеки път, когато Дж. Р. Р. Мартин, Дж. К. Роулинг или Стефни Майер издадат нова книга, това помага на стотици други автори да намерят своит по-малки канали към публиката. А адаптациите водят до повече популярни книги и повече продадени бройки, отчитат издателите.
Добрите адаптации, пък, стават посланици на литературата. Хората, които харесаха „Игра на тронове” и прочетоха всичко, издадено от Мартин, вече купуват и други автори от жанра, докато чакат поредното продължение. В стремежа да открият материал за нови адаптации, Холивуд вижда това, което феновете на фантастиката и фентъзито отдавна знаят – има много материал, „плачещ” да се филмира, който от години отлежава по рафтовете. И докато все още понякога се чува мърморене за качеството на адаптациите, все повече ентусиасти сред феновете се надяват любимите им книги да излязат на екран. Не всяка книга е новата „Игра на тронове”, но добрата новина е, че е все повече хора отскачат до книжарницата, за да прочетат текста, преди да седнат пред телевизора.
